18.04.2012 г., 10:23 ч.

Тайната на гигантския скелет -15 

  Проза » Повести и романи
855 0 0
5 мин за четене

  Роси първа пристъпи.

- Каква красота... - тя потопи пръсти в студените бистри води на езерото. Рибите сами дойдоха при нея и започнаха да се търкат и галят в тях. Тя бе като омагьосана. До нея се доближиха Ваня и Алекс. Потопиха ръце във водата и пиха от нея.

- Такава вода не съм пила никога!

- Ех... Тяна... сега да извадиш такъмите... та тук е пълно с риба! - Ванката не пропусна да се пошегува. - Но това е изворът на живота, братле, можеш само да се любуваш - всички се засмяха.

- Това обаче не ми пречи да си поиграя с рибите, което всъщност винаги съм искал -  каза Стоян и пъхна ръка във водата. Закачаше рибките и ги гонеше. На края една златна рибка плесна с опашка и го намокри по лицето.

- Ха!... това заслужавам, щом ви безпокоя...

- Вечерята е сервирана. Моля, последвайте ме - поклони се смирено Хиполио. Той ги отведе в друга част на градината, където под огромна бяла шатра бе сервирана богата трапеза. Те се  настаниха около нея и с охота започнаха да се хранят.

- Знаете ли, винаги съм се чудел какво представлява Бог? - попита Иларионов.

- Бог е като хората. Обликът му е човешки. В същност хората са като него. Разликата е в това, че той е създателят на всичко. Той е чистата любов, светлината, добротата. Неговата мощ е безгранична и никой не може да му се противопостави. Всички ние сме негови деца.

- И къде е той сега?

- Той е навсякъде!  Духът му е тук при вас - в сърцата ви, в душите ви, в тревата, във водата - навсякъде!

- А какво е дяволът?

- Дяволът е паднал ангел. Той се възгордя и не се поправи, за това бе отритнат. Чувството му на обида нарасна в презрение, ненавист, а от там в зло. Породиха се и други чувства, за които не е и подозирал като лукавството например. Сега събира армия, за да отмъсти, че му е отнето правото да стои от дясно на създателя. Но той не осъзнава, че като насажда тези чувства у хората ги прави по-силни, когато разберат истинската стойност и сила на любовта.

- А Христос?

- Той е синът Божи. Него Бог изпрати да припомни на хората що е любов, всеопрощение, състрадание, щастие,  радост...  Той бе изпратен да изкупи греховете на самозабравилите се.

- И го направи - добави Алекс.

- И продължава да го прави - всяка година той възкръсва отново и отново. Всяка година Бог изпраща знак в храма в Йерусалим, като запалва свещите с божествения огън. Но както  и Стоян каза, ще дойде ден, в който жезълът и кивота ще се обединят отново и Бог ще слезе отново на земята. Тогава ще настъпи решителната битка. А след това ще има нов ред. Мнозина ще загинат, но и мнозина ще оцелеят. Тогава ще започне нова ера. Ера на пълна хармония.

- Защо не сега? Нали края на света свършва през Декември 2012 година? Така е според календара на Маите.

- Светът не свършва! Да, ще има катаклизми, защото магнитните полюси се местят, но бавно всичко ще се нормализира. Календарът свършва, защото започва нов прогрес. Хората ще опознаят нови светове, нови технологии, ще се вгледат в себе си и ще градят едно по-различно бъдеще. Светът съществува от милиарди години и ще продължава да съществува още милиарди години. Отец Иван ще ви покаже най-ценното - дървото на живота. То е заедно със свещения Граал и Кивота на завета.  Там е и брат Хиларкон. Той е пазителят на тези реликви. Между другото той прави невероятни гравюри и картини.

- Какво ли още пази той?

- Гробници. Тази на Александър Велики, на цар Соломон, както и съкровището му, тази на Чингиз Хан и още много. Но вие сте вече много изморени. Нека ви покажа къде можете да си починете. А утре ще продължим с въпросите и отговорите. Хиполио, заведи гостите в покоите им - те последваха монаха. - Желая ви приятна почивка.

  Влязоха в ниска каменна постройка с много стаи. Монахът натисна ключа за осветлението и сградата се освети. Настани ги по стаите. Вътре имаше интересни големи дървени легла с гравирани рамки. Дюшеците им бяха меки а възглавниците пълни с пух. Одеялата бяха от овча вълна, а чаршафите от бяло ленено платно, но изключително меки. Имаше гардероб  от дърво, на вратите на което имаше издълбани сцени от живота на Атлантите. Гледаха ги хора облечени в роби до земята, и мъже и жени в различни сцени от ежедневието. Носещи вода с ведра, копаещи градини с някакви причудливи градински инструменти и какво ли още не! По стените имаше фрески с красиви девойки, заболи цветя в дългите си коси, наблюдаваше залеза от острова, или влюбени двойки... но на всички над главите им светеше енергийният източник. В стаята имаше и маса, върху която имаше поставена красива гарафа с вода извезана с бикове и битка, чашите бяха със същата гравюра и малък умивалник.

   През прозореца се виждаше купола на морето, което бе черно като катран.

- Приятна почивка - пожела Хиполио. - Сутринта ще ви очакваме в градината за закуска.

   Те се прибраха по стаите, привлечени от меките легла, а умората надвиваше.

- Тяна, никога не съм си и представяла, че ще прекарам нощта в къща в Атлантида и то... истински влюбена! - Стоян я  притегли и я целуна нежно. Тя се сгуши в него. Цялото й тяло се наелектризира.

- А аз не съм си и представял, че ще срещна най -красивата жена на света и ще прекарам първата си нощ с нея в средата на една изчезнала цивилизация.

- Най-красивата жена?

- Да... - тихо прошепна той. - Влюбих се в теб още първия път, когато те видях! - отново я целуна нежно и я постави на леглото.

- Само не зная какво ще правя с тези искри, които излизат от мен всеки път, когато ме целунеш! Направо ме тресе ток!

- И мен, мила, и мен! - целувката му стана по-настойчива...

 

 

© Милена Карагьозова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??