18.05.2022 г., 11:05

Тайните знания

576 2 3
1 мин за четене

Това е Мъртвата долина… Внимавай! Не бързай… Каквото трябва – ще ти кажа и покажа. Каквото не бива… Пак ще го научиш. Макар че може и последното ти знание на тази земя да е. Защото ние сме пазители на Тайните знания, а тези знания си имат свои закони. Най-вече към нас…

Ето – предшественикът ти стигна до ранг младши помощник на пещерния осветител, когато… С две думи – учеше, учеше и в един момент реши, че може сам да постига световните знания. Заяви го на сами третия заместник на първия уредник на жреческото ложе…

И го принесоха в жертва. Тъй като нашата цел не е използването, а постигането на Божествените знания.

Затова те предупреждавам – учи се, изпълнявай всички нареждания на знаещите, не се опитвай да се показваш като можещ…

Какво? А, онзи генерал на долната орда – за него питаш? Да, отива да нападне племето на Охо Бохо и му трябват воини, повече воини. Поиска да му дадем десет бойци, тъй като имал само дванадесет. Ако са десет - ще е по-силен… Математиката му нещо…

Този със златната верижка беше началник склада на племето. Докладва ми, да… Днес намерили още сто охлюва, прибавили ги към наличните петдесет и вече имаме осемдесет охлюва… И той така с науката…

Не разбираш, не разбираш…

И двамата не са допуснати до Знанията, единият си гледа трепането, другият яденето. А истинските сметки са наше дело…

Стой! Извърни се назад! Така…

Сега погледни – на стената е изписана основата на Познанието Божие. Прочети, запомни и никога никому не казвай! Под страх от повишаването ти в жертва на науката…

2 х 2 =  3… Или 5… В редки случаи 4…

Началото на реалистичната наука…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...