Викат ми Вангелия, а турското име не си го помня. Сигурно съм доста стара, защото много работи съм забравила. Как обаче станах Вангелия това и сега го помня. Беше, когато комитите клаха Мендово, а аз зреех като мома тогава.
Моята майка ме е родила некога през турско. Живях го турското – теглото беше големо. А фашиското? И тегло беше големо и немотия широка … Седем деца родих, пет отгледах … през ден мъка, хлябът горчи, вода не ти се пие.
Та чак когато Тодор цар стана му олекна на Ограждено и животът потръгна… Хляб – 8 стотинки, бурканче кисело мляко – 16 стотинки, орат ти нивите, разсад ти се дава, семена… От теб се иска само да работиш. Ама на хората не им се работи, чакат наготово. Не е хубаво, на стока да се заприличва. Защото стоката яде, яде, гои се. Па я колят!
Та това го помня. Бях ситна мома, таман станала за женене. Планината се гърчеше от страх и жалост. Тревожеха я хората, защото отдавна вече не се разбираха помежду си. Раята не беше същата. А и правоверният често посягаше к ...