Беше прекрасен и усмихнат пролетен ден - слънчевите лъчи създаваха усещането за идващото лято.

На покрива на един блок стоеше мъничък гълъб и наблюдаваше с интерес преминаващите хора. Чудеше се как издържат на цялото това напрежение, което им поднасяше съществуването им. В този момент погледът му се спря малко по-надолу по улицата - чуваше се висок смях, две момчета се приближаваха към едно врабченце, което безуспешно търсеше храна. Издебнаха го и го изритаха с всичка сила... То политна нагоре и също се настани на покрива до гълъба. Погледна тъжно и измърмори:

- Доставя ли им удоволствие да гледат чуждата мъка? Що за същества са хората, щом се държат така? Нима това е нормално... Какво бъдеще има планетата Земя с такова население и какво бъдеще имаме ние, щом сме длъжни да ги търпим?

- Имаме още много път да извървим, приятелю. Житейският ни път започва едва сега. Имаме да научим още толкова много неща относно хората и да преживеем още толкова. Погледни прекрасния слънчев ден и му се порадвай! И най-важното - помни, че всяко зло е за добро - каза гълъбът и отлетя...