7.11.2009 г., 0:19

Там

867 0 1

 

Ти си там. Във водата, в черната вода, сред отблясъците. Там си, винаги ще останеш там. Носиш се по повърхността, със затворени очи. Ще намериш пътя. Ще го намериш, защото вярваш. Слънцето изгрява, слънцето залязва, слънцето изгрява... но ти си още там. Косата ти плава около теб, гали нежно лицето ти. Вземи ме. Намери ме. Отключи ме. Заключи ме. Убий ме и след това ме убий отново. Потопи ме. Аз ще съм там. Във водата, в черната вода, сред отблясъците. До края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© няма Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...