7.11.2009 г., 0:19

Там

869 0 1

 

Ти си там. Във водата, в черната вода, сред отблясъците. Там си, винаги ще останеш там. Носиш се по повърхността, със затворени очи. Ще намериш пътя. Ще го намериш, защото вярваш. Слънцето изгрява, слънцето залязва, слънцето изгрява... но ти си още там. Косата ти плава около теб, гали нежно лицето ти. Вземи ме. Намери ме. Отключи ме. Заключи ме. Убий ме и след това ме убий отново. Потопи ме. Аз ще съм там. Във водата, в черната вода, сред отблясъците. До края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© няма Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...