Ти си там. Във водата, в черната вода, сред отблясъците. Там си, винаги ще останеш там. Носиш се по повърхността, със затворени очи. Ще намериш пътя. Ще го намериш, защото вярваш. Слънцето изгрява, слънцето залязва, слънцето изгрява... но ти си още там. Косата ти плава около теб, гали нежно лицето ти. Вземи ме. Намери ме. Отключи ме. Заключи ме. Убий ме и след това ме убий отново. Потопи ме. Аз ще съм там. Във водата, в черната вода, сред отблясъците. До края.
© няма All rights reserved.
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
