14.04.2013 г., 12:54

Танцът

1K 0 0
2 мин за четене

Танцът е като буквите, с които е изписано името му. Изящен, леко наклонен, изписан от невидимо перо като с магия, съвършен до лудост. Хипнотичен е, завладяващ. Разпалва душата, а след това огънят остава да тлее, дълго след като музиката е вече минало. Ритъмът отговаря на ударите на сърцето ти, мелодията те обгръща в цветна мъгла, всичко остава на заден план, освен дансингът. В моменти като този си съвършен, перфектен, най-изящното творение, създавано някога. Тялото ти знае какво прави, докато умът ти все още се лута объркан и се чуди какво става. Всяка стъпка крещи хиляди слова, които иначе нямаш смелост да кажеш. Танцът е твоят глас, начинът по който изразяваш себе си. Копнеж. Лудост. Но и това не ти е достатъчно. Тялото ти е сякаш инструмент, създаден с едничката цел да танцува, докато органите ти не започнат да крещят от болка, докато не можеш да си поемеш дъх, докато се усетиш безтегловен.
Танцът е като секса. Усещаш другия все по-близо с всяко едно движение, погледите ви се преплитат, докосванията са замаскирани, сякаш небрежни, но пълни с обещания. Едно завъртане, второ. Завършекът е колосален, с много фойерверки, със замъглени погледи, с дъх на пресекулки.
Танцът е живот. С него създаваш своя свят. Господар си на всяко едно движение. Владееш всяка една мисъл. Можеш да избягаш от всичко и всеки. Пресъздаваш случки, събития, хора. Имаш властта да убиваш, да сринеш всичко до основи и да построиш нещо по-добро, по-красиво.
Танцът е любов. Най-щастлив си, когато танцуваш. Неуморен, извисен. Когато вървиш по улицата и не помниш как си започнал да се движиш в ритъма на заобикалящия те свят, на шума наоколо… това е любов. Отдаване, напълно и безрезервно.
Танцът си ти. Тогава всяка маска пада, уплашена пред тази магия. Докато музиката звучи в съзнанието ти, няма от какво да те е страх. Можеш да си най-великия, непобедимия, можеш да рушиш стени, можеш да бъдеш себе си. И никой няма как да ти отнеме това.
Танцът е нещо по-голямо от теб самия. Той се простира извън теб и Вселената. Оголва те до кост. Показва те на света. Няма от какво да те е страх. Просто пусни музиката и танцувай. Танцувай, докато не се спасиш от всичко, което те преследва. Докато не се почувстваш освободен и пречистен. Танцувай, докато не можеш да си поемеш дъх. Само това е от значение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мия Марс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...