ТАЗИ ДРЕВНА, ПРЕДРЕВНА МОДА

Към какво се стреми модата? Тя се стреми да подчертае и преувеличи онези особености, с които природата ни е надарила!

Така казва Дарвин в книгата си "За произхода на човека". А за когото е интересно, ето още нещо от тази книга:

Според професор Вайтц, колкото и човек да е беден и жалък, той все пак намира удоволствие да се украсява.

Страстта на диваците към украшенията е толкова известна, че един английски философ дохожда до предположението, че дрехата най-напред е била измислена за украшение, а не за топлина.

Бърчел дава интересен разказ за една бушменка, която употребявала толкова масло, червена охра и лъскав прах, че могла да разори всеки един не много богат мъж. Тя проявявала също тъй "голяма суетност и твърде голямо съзнание за своето превъзходство".

В една част на Африка е прието да се боядисват клепките с черна боя, а в друга да се боядисват ноктите в жълто и пурпурно. На много места боядисват косите си с различни цветове; в други боядисват зъбите си с черна, червена и синя боя и т.н. В страните, населени с араби, пълна красота е немислима без одраскване на бузите и слепите очи. На Малайския архипелаг се смята за позор да имаш бели зъби "като на куче". Племената по Горни Нил изкъртват предните си четири зъба, за да не приличат на добитъци. Като видяли за първи път европейци с неизкъртени предни зъби, те се развикали: "Вижте големите зъби!"

Едва ли някоя част от тялото, която може да се измени по неестествен начин, е избягвала осакатяване. В Южна Америка, според думите на Хумболда, "биха обвинили майката в най-престъпно равнодушие към децата, ако не употреби изкуствени средства,  за да придаде на прасците на краката им форма, съответна на модата в страната". На много места в Стария и Новия свят формата на черепа се е изменяла още в ранна възраст по най-странен начин. Например диваците в Колумбия считат плоската глава за "много красива".

Както ние се възхищаваме от красотата на лицето, така и у диваците лицето е главният център за осакатяване. Носната преграда и ноздрите се продупчват и в отворите се поставят пръстени, пръчки, пера и други предмети. Ушите всякога биват пробити и украсени по същия начин. В Северна и Южна Америка и в Африка продупчват долната или горната устна и в отвора вмъкват дървени пръстени, понякога с диаметър 4 дюйма. В Централна Африка жените пробиват долната си устна и  носят в нея кристал, който при разговор прави скокливи движения, много смешни от наше гледище. Жената на началника Латуки казала на сър Бекер, че жена му ще бъде много по-красива, ако би си изкъртила предните четири зъба на долната челюст и постави дълъг заострен кристал на долната си устна. По-нататък на юг,  у племето макалоло, се пробива долната устна и в отвора се вмъква голям металически или бамбуков пръстен, наречен пелеле. "Благодарение на него устната на една жена изпъкваше два дюйма пред върха на носа, а  когато тази жена се усмихваше, поради свиването на мускулите устната се издигаше над очите". "Защо вашите жени носят такива неща?" - запитал някой почтения предводител Чинсури. Видимо учуден от толкова нелепия въпрос, Чинсури отговорил: "За красота! Какво ще бъде жена без пелеле - с уста като на мъж тя не би могла дори да се нарече жена!"

Хумболд установи, че човекът се възхищава от всичките особености, с които го е надарила природата, и често се старае да ги преувеличи. Това се доказва с много примери. Американските индианци се възхищават от глава, сплескана до такава степен, че според нас тя напомня глава на идиот; туземците на северозападния бряг смачкват главата в заострен конус и събират космите във вид на снопче на върха на главата, за да се усили свойнствения им тип. У таитяните прякорът "дългонос" се счита за оскърбление и те смачкват носовете и челата на децата, за да ги направят красиви. Китайците имат природно малки крака, но жените от висшия клас осакатяват краката си, за да ги направят още по-малки. Американските индианци боядисват телата си в червено, за да усилят естествения нюанс. Допреди не много време европейските жени се стараеха да повишат яркостта на естествения цвят на лицето си с белила и червила.

Племената, които са лишени от брада, не търпят косми по лицето и тялото си и грижливо ги изскубват. Калмиците са безбради и унищожават всяко косъмче по лицата си.

Както съобщава мистър Рид, за негрите съвсем черната кожа се цени много повече от онази, която има светъл нюанс. Група негритянки, като видели Бъртона, започнали да викат: "Вижте - бял човек! Нима не прилича на бяла маймуна?" Повечето от негрите вярват, че духовете и демоните са бели, или пък бялата кожа смятат за признак на болест; на сините очи те гледат с отвращение и считат, че носовете ни са твърде дълги, а устните - твърде тънки.

Един кохинкинец се отзоваваше с голямо презрение за жената на английския посланик, като казваше, че зъбите й са бели като на куче, а боята на лицето й е розова като картофени цветове.

Попитайте северен индианец какво е женска красота и той ще ви отговори: широко плоско лице, малки очи, изпъкнали скули, три-четири черни ивици на всяка буза, ниско чело, широка брада, голям кукувиден нос, жълто-кафява кожа и гърди, които висят до пояса."

Наклоненото положение на очите на китайците и японците се преувеличава в техните картини, "с цел да изпъкне напълно тяхната красота, за разлика от очите на червенокосите варвари". Жителите на Китай считат европейците за много грозни поради техните бели лица и изпъкнали носове.

Известно е, че у много хутентотки задната част на тялото е много развита,  и тази особеност изглежда много привлекателна за техните мъже. Според разказите на Бъртона, "сомалийците, когато си избират жени, нареждат ги в редица и предпочитат тази, на която задната част изпъква най-много. Нищо не е по-омразно за негъра от противоположната форма на тялото."

В модите на нашите собствени дрехи срещаме същото начало и същото желание да  докараме всяка особеност до крайните й предели, като и тук също проявяваме дух на съревнование.

Косите са предмет на особени грижи в много страни. Аймарите и квехите считат дългите коси за такава красота, че отрязването им се счита за най-голямо наказание. Арабските жени от Горни Нил употребяват около три дни за прическата на косите си; те никога не подражават на другите племена, "но си съперничат една на друга в съвършенството на прическата, приета в тяхната страна."

Хората от всяка раса предпочитат онова, което са привикнали да виждат; те не понасят никакви резки промени, но обичат разнообразието и се възхищават на всяка характерна черта, доведена до умерена крайност - различните белези трябва да бъдат изразени твърде рязко, за да бъдат красиви.

Отдавна великият анатом Биша е казал, че ако всички хора бяха отлети в една и съща форма, красота не би съществувала. Ако всички жени бяха тъй красиви като Медицейската Венера, ние временно щяхме да бъдем очаровани, но скоро бихме пожелали разнообразие; и щом бихме достигнали разнообразието, ще почнем да желаем щото някои белези у жените ни да бъдат развити малко повече от съществуващата обща норма.

***

Тази статия е изпълнена с цитати от книгата на Дарвин. Поствам я по повод  200-годишнината от рождението му! И освен това - тъй като в последните две десетилетия в България Дарвин е толкова отричан и хулен -  за да могат онези, които са нямали друга възможност, да видят нещо и от него - макар и не от основния му труд, който е "Произходът на видовете".