28.12.2020 г., 21:49  

Тази, която съм

1.2K 0 1
1 мин за четене

„Най-много обичах да гледам небето. Всичките онези звезди, които сякаш светеха за мен и ми нашепваха, че съм родена за велики дела. Обичах и дългите ни разговори край огъня. Ние не бяхме просто племе. Бяхме едно семейство.

Вероятно нямаше да забравя и деня, в който за първи път тръгнах на училище. Всичко беше повече от идеално. В началото. Обичам този период от време когато все още не познаваш хората и имаш измамното усещане, че всички ти мислят доброто. И може би част от тях наистина щяха, ако не бях такава, каквато съм.

Няма да забравя никога и деня, в който един съученик ме блъсна в снега, само защото не бях българка като него. И разбира се, без да се замисля, се изправих и му ударих най-силния шамар, който бях удряла на някого. Цяла седмица ходеше с червена буза. Но оттогава никой не посмя да ми каже и думичка. Отбягваха ме и ме обсъждаха зад гърба ми. Приемаха ме за различна и ме заклеймяваха заради слуховете, които от векове се носеха за нас...

Може би тук е времето да спомена и за отживелите ни традиции и това как от дете бях обещана за жена на някакъв богаташ от нашите. Ха! И аз така си виках... Избягах, разбира се, и то с този когото обичах. Аз съм волна птица, душа скитница - не мога да стоя някъде, където не принадлежа, само защото така е „редно“. Съветвам ви и вие да не го правите. Обичайте! Дори да казват, че е грешно. Дори да не ви подкрепя никой. Обичайте лудо. И започнете от себе си. Може би ще се простите с много от хората, които са ви „обичали“, когато обикнете себе си, но гарантирам, че резултатът ще си струва...

Да, няма да забравя и последния разговор с баща ми, при който си казахме доста тежки думи. Нито пък сълзите в очите на майка ми...

Нищо лошо няма да забравя. Но ще запомня едно нещо, а именно коя съм аз. И вие винаги помнете кои сте и какво сте постигнали...“

 

Залата се изпълни с бурни аплодисменти. Айше Тодорова, професорът по Съвременна българска литература, отиде до тоалетната. Имаше нужда да поднови грима си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есенен блян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...