Театрални Небивалици
Зад кулисите на мрачната постановка Смърт, се разиграваше трагедията на Живота, който беше откъснал първата круша от последното ябълково дърво.
Животът беше цъфнал и всеки искаше да обере плодовете от есенните му клони.
За това той ги вдигаше нависоко в небето, докато мрачният Клоун, негов приятел -присмехулник - му пребъркваше джобовете и обираше корковите тапи.
А Смъртта?! Къде беше тя?!
Беше се загнездила в корените на гарвана и бързаше да го изпревари и да изграчи първа.
Но гарванът не ù обръщаше внимание, той си беше родил сирачета и ги хранеше с капки роса.
Тогава сцената замръзна и тромаво влезе един язовец, който беше закичил на глава две орехови черупки, едната - за да раздава, а другата да пълни с раздаденото.
Но тя беше вече пълна, беше събрал в нея целия ум и разум на света и сега си мислеше дали да не го сдъвче бавно, за да види какъв е на вкус.
Но накрая реши да го продаде на Дявола и да си купи магаре. Бяха му казали, че магарето може да лети и той смяташе да обиколи слънчевата галактика, за да потърси малки рошави зелени човечета като него...
Но, за жалост, незнайно откъде появилият се на сцената слон реши, че язовецът е добра подпора, за да намери място на "финото” си дупе някъде да отпочине.
И така, седнал върху нещастния мечтател, слонът вадеше от шапката си зайци, като се провъзгласи за Папа и сложи на главата си корона от пуканки...
Публиката изръкопляска, а някой се провикна „Царят е Гол”.
Слонът, видимо смутен, надигна голото си дупе от язовеца и реши, че е крайно време да се облече...
Облече къса дантелена поличка и затанцува балет с охлювите, насъбрали се на сцената.
Нечия камбана удари и шумно ехо огласи всичко живо. Нещо падна по средата на публиката и тя го понесе на гръб.
И това нещо беше така желаното магаре на язовеца...
Появи се красива принцеса и целуна магарето като крещеше „ТОВА Е МОЯТ ПРИНЦ!”
Ала, за нещастие, магарето се превърна в крастав жабок, който подскочи в шапката на слона...
Слонът, дваж по-възмутен, грабна принцесата на гръб и реши да замине на остров безлюден, за да й показва, докато смъртта ги радели, колко много зайци бе събрал през годините му на професионална балерина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Балградон кСул Всички права запазени
