Театрални Небивалици
Зад кулисите на мрачната постановка Смърт, се разиграваше трагедията на Живота, който беше откъснал първата круша от последното ябълково дърво.
Животът беше цъфнал и всеки искаше да обере плодовете от есенните му клони.
За това той ги вдигаше нависоко в небето, докато мрачният Клоун, негов приятел -присмехулник - му пребъркваше джобовете и обираше корковите тапи.
А Смъртта?! Къде беше тя?!
Беше се загнездила в корените на гарвана и бързаше да го изпревари и да изграчи първа.
Но гарванът не ù обръщаше внимание, той си беше родил сирачета и ги хранеше с капки роса.
Тогава сцената замръзна и тромаво влезе един язовец, който беше закичил на глава две орехови черупки, едната - за да раздава, а другата да пълни с раздаденото.
Но тя беше вече пълна, беше събрал в нея целия ум и разум на света и сега си мислеше дали да не го сдъвче бавно, за да види какъв е на вкус.
Но накрая реши да го продаде на Дявола и да си купи магаре. Бяха му казали, че магарето може да лети и той смяташе да обиколи слънчевата галактика, за да потърси малки рошави зелени човечета като него...
Но, за жалост, незнайно откъде появилият се на сцената слон реши, че язовецът е добра подпора, за да намери място на "финото” си дупе някъде да отпочине.
И така, седнал върху нещастния мечтател, слонът вадеше от шапката си зайци, като се провъзгласи за Папа и сложи на главата си корона от пуканки...
Публиката изръкопляска, а някой се провикна „Царят е Гол”.
Слонът, видимо смутен, надигна голото си дупе от язовеца и реши, че е крайно време да се облече...
Облече къса дантелена поличка и затанцува балет с охлювите, насъбрали се на сцената.
Нечия камбана удари и шумно ехо огласи всичко живо. Нещо падна по средата на публиката и тя го понесе на гръб.
И това нещо беше така желаното магаре на язовеца...
Появи се красива принцеса и целуна магарето като крещеше „ТОВА Е МОЯТ ПРИНЦ!”
Ала, за нещастие, магарето се превърна в крастав жабок, който подскочи в шапката на слона...
Слонът, дваж по-възмутен, грабна принцесата на гръб и реши да замине на остров безлюден, за да й показва, докато смъртта ги радели, колко много зайци бе събрал през годините му на професионална балерина...
© Балградон кСул All rights reserved.
