Утрото беше навъсено, с тъмни облаци и докато вървеше към гарата едри дъждовни капки закапаха по земята. Влачеше куфара и беше така вглъбена в мислите си, че едва когато влезе в чакалнята усети, че косата й е мокра. Купи си билет и едно какао и докато топлеше пръстите си в чашата се сети за думите му, че е толкова зиморничава, че чак юли не й е студено.
Дори не помнеше кога за последно е пътувала с влак. Надяваше се не се само да слезе на правилната спирка, но и да успее да намери къщата. Не знаеше дали той ще е там или ще е тръгнал към града и тогава щеше да се наложи да вземе друг влак. Но денят ставаше по-голям, слънцето залязваше по-късно и пролетта се усещаше във въздуха. Имаше време за всичко.
Допи какаото и тръгна по перона. Почти нямаше хора и бързо намери влака. В купето вече седяха мъж и жена, които спориха разгорещено и млъкнаха в момента, в който отвори вратата. Докато се чудеше дали да съблече якето си, мъжът скочи и качи куфара й под неодобрителния поглед на жената. Място ...