Тексаски страх
Нощта се спускаше над белите къщички. Луната хвърляше сребърни отблясъци в русата ми коса. Притеснено огледах улицата, за да разбера, че пред къщата ми има кон. Познавах това животно - Силвър. Капчици пот започнаха да се спускат по гърба ми. Ръцете ми се навлажниха и аз ги стиснах, за да спра треперенето им. Няколко къдрици обгръщаха лицето ми и аз грижливо ги прибрах в бонето. Вратата на къщата ми се отвори. Прилепих се плътно към стената на старото училище, за да не ме види никой. От къщата долитаха гласовете на домашната ми помощничка и Шейн, който звучеше ядосано.
- Пак ли е при него?
Кати се опитваше да го успокои, но без успех.
- Моля ви, сър, успокойте се. Не знам за какво говорите. Госпожа Меган отиде да посети старата учителка Дейнс. Много е болна горката.
Шейн я изгледа надменно и съобщи:
- Тогава отивам там!
И преди Кати да успее да предприеме каквото и да е, аз вече пресичах улицата. Вдигнах високо брадичката си и се постарах да изглеждам безгрижно. Застанах ...