Тексаски страх

Нощта се спускаше над белите къщички. Луната хвърляше сребърни отблясъци в русата ми коса. Притеснено огледах улицата, за да разбера, че пред къщата ми има кон. Познавах това животно - Силвър. Капчици пот започнаха да се спускат по гърба ми. Ръцете ми се навлажниха и аз ги стиснах, за да спра треперенето им. Няколко къдрици обгръщаха лицето ми и аз грижливо ги прибрах в бонето. Вратата на къщата ми се отвори. Прилепих се плътно към стената на старото училище, за да не ме види никой. От къщата долитаха гласовете на домашната ми помощничка и Шейн, който звучеше ядосано.

- Пак ли е при него?

Кати се опитваше да го успокои, но без успех.

- Моля ви, сър, успокойте се. Не знам за какво говорите. Госпожа Меган отиде да посети старата учителка Дейнс. Много е болна горката.

Шейн я изгледа надменно и съобщи:

- Тогава отивам там!

И преди Кати да успее да предприеме каквото и да е, аз вече пресичах улицата. Вдигнах високо брадичката си и се постарах да изглеждам безгрижно. Застанах точно пред Шейн и с усмивка го изгледах.

- О, ти си тръгваш! Какво разочарование. Тогава ще се видим утре!

Опитах се да мина покрай него и да вляза в къщата, но той ме стисна силно за ръката и ме застави да не мърдам. Очите му светеха гневно.

- Кой ти е дал правото да излизаш от дома ти късно вечер?

Заставих се да се усмихна примамливо и нежно измърках.

- Не можех да се свържа с теб, само за да те попитам дали може да отида до мадам Дейнс. Ти щеше да се ядосаш и да се развикаш. Какво можех да направя?

Шейн ме стисна още по-силно и ме повлече към вратата. Бутна ме в тясната ми спалня и заключи вратата след себе си.

- Пак си била с онзи каубой, нали?

Гласът ми трепереше от едва прикриван гняв. Бях се изправила до леглото, но при вида му несъзнателно започнах да отстъпвам назад.

- Не е вярно! Няма никакъв каубой! Ти си въобразяваш! Аз съм ти вярна съпруга и почтена жена! Не ти позволявам да ми говориш по този начин!

Шейн се приближи на няколко крачки от мен и протегна ръце. Взе брадичката ми и повдигна лицето ми така, че да го гледам право в очите.

- На теб човек вяра не може да има! Красива си, по дяволите, но не и почтена и вярна. Знам, че и копелето, което носиш, не е мое, а е на Джак Коулман.

Отстъпих крачка назад и притиснах ръце към наедрелият си корем. До този момент успявах да го заблудя, че детето е негово и той никога не беше се усъмнявал в това, но сега...

- Какво говориш? - направих се на шокирана аз.

- Чу ме добре, мръснице. Аз и ти не сме лягали в едно легло от сватбата, а това е вече девет месеца. Копелето ще се роди след месец. Не се и опитвай да ми го пробуташ!

- Ами онзи път, когато бяхме пияни и се събудихме в едно легло. Беше точно преди осем месеца!

Шейн направи още няколко крачки към мен.

- Да, но никой не помни нищо! Ти си ми съпруга само по документи. Не ставаш за нищо друго! Не изпълняваш съпружеските си дългове!

Ядосах се и се приближих до него.

- Не смей да ми говориш така! Ти всяка вечер си с различни проститутки в онези дупки на мадам Паркър и мадам Джинс. Не си ме потърсил веднъж!Напиваш се като животно и се биеш с хората. Ти изгуби тяхното уважение!

Шейн се завъртя. Звукът от плесницата отекна между стените на спалнята. Усетих бузата ми как гори и след секунди се свлякох на пода.

Чух отдалечаващите му се стъпки, но не направих опит да се изправя. Сълзите, стичащи се на потоци от очите ми, ме задавяха. Проклинах живота си, който бях принудена да живея. Проклинах и деня, в който се запознах със Шейн.

След секунди се чу изстрел в дневната. Шокирана се изправих с усилие. Първата мисъл, която мина през главата ми беше, че Шейн е застрелял Кати, която ме прикриваше. С бързи стъпки се отправих натам. Отворих вратата и се озовах в прегръдките на Джак. Усещах се спокойна като слушах как бие сърцето му. Силните му ръце ме притискаха към огромния му гръден кош. Вдигнах очи към лицето му.

- Всичко свърши? - попитах.

Джак се усмихна и се показаха белите му зъби.

- Да, всичко свърши!