Телефонен измамник

     – Ало!
     – Да?
     – Обажда се доктор Филипов от Окръжна болница.
     – Да? Синът ми е в болницата? Кой? Клоземеси ли? Как какво й туй име, бе! Кръстихме го на Клозе и Меси. Гледа ли ги на световното? Да, да, знам, че е в болницата ве. Той е още в ковьор. И майка му е с него. Да не е паднал от ковьора? Ша я убия онъз пачавра кат са прибере! Въртиопашка! Кат види убав дофтор и забравя сичко. Ша ми повреди Клоземесчо!... Не е той?... Ам кой, ве? Аз имам трима сина от три жени… Катастрофирал? Да не е Любокир? Тоз пък сми го кръстили… Да де… катастрофирал! Ама как няма да катастрофира! Шеснайсе пъти се явява на изпит и накрая си купи книжката. Затуй… Операция! И ви трябват пет хиляди!?Чи правете му операция. Казвал, чи няма пари? Как да няма, ве?! Той е сутерен! Какво? Знам какво е сутерен, ве, как да не знам! Четри мацки работят за него и му плащат осигуровките. Не плямпам… А, кат каза „пари“… ти дофтор Младенов ли беше? Младенов значи. Знайш ли откога та търся, ве, дофторе! Ама оная пласмасова джаджа пищи на заето кат та набера. Аз мисля, чи щот я изтървах в туалетната. Да, де, разбрах… пет хиляди. Ама ти кога ша ми върнеш онез седемдесе хиляди, дето ти ги дадох на заем, та да си купиш дип… А, затвори…