17.05.2007 г., 21:28

Телефонна мафия

1.1K 0 6
2 мин за четене
Телефонна мафия

  • - Ало?
  • - Ничо търся.
  • - Няма го. Кой го търси?
  • - Един негов роднина. От много години не сме се чували. Исках да го изненадам.
  • - Кой роднина?
  • - От провинцията.
  • - От Врачанско ли?
  • - Да.
  • - Сръбко ти ли си?
  • - Да. Аз съм.
  • - Виждаш ли как се сетих? Той много ми е говорил за тебе. Така ще се зарадва като му кажа. Само, че ми е казвал, че ти е бил нетипично тънък гласа, а сега...?
  • - Нещо съм болен. Прегракнал съм и затова...
  • - А-ха.
  • - Исках да го помоля да ми услужи с някакви пари. Много съм го закъсал. И както не съм добре... До два дена ще му ги върна. Започнах един бизнес с лагери. Много рядко се намират, но са много търсени. Ще ги купя почти без пари, а ще ги продам по 2000 лв. единия. Искам да му помогна и на Ничо. Той е толкова добър и отзивчив. Нека ми даде колкото има, а аз стократно ще му се отплатя. Нали сме приятели, защо да не му помогна и на него, както сме правили като млади? Ех, какви времена бяха! Какви приятелства! С него какви мигове сме преживели! Слушай, кажи на Ничо, че Сръбко от Врачанско го е търсил, той знае... кажи му каквото ти казах и аз ще се обадя утре пак, за да се разберем за парите и ще пратя един приятел да ги вземе, защото аз съм много болен. Ще се оправя, но сега не мога да излизам. Ще дойде момчето, вие ще го видите - много честно момче е, няма да се притеснявате и до два дена, максимум три, ще си вземете парите с печалбата. Ако ми дадете 2000 лв., ще ви донеса други ден 13500 лв. Чу ли булка?
  • - Да, да чух.
  • - Добре, така да му кажеш на Ничо! Чу ли?
  • - Да, да.
  • - Ако повече даде, още повече ще вземе! Разбра ли?
  • - Да, да.
  • - Така, че във ваш интерес е да дадете максимално колкото имате. Разбираш ли ме?
  • - Да, да, ще му кажа.
  • - Добре, хайде, аз утре ще пратя момчето. А вие къде живеехте, че не съм идвал от години и не мога да си спомня точно?
  • - На „Братя Миладинови" 18. На втория етаж. Там между кръстовището и градинката точно. Сещаш ли се? Ако не, някой ще попиташ! Долу на портиера ще кажеш, че Златкови търсиш и той ще те пусне, аз ще го предупредя.
  • - Ще го намеря! Добре, хайде, до утре!
  • - До утре! Ще чакаме с нетърпение! Благодаря, че се обади!

Поздравявам всички Ви с днешния празник, 17 май, международния ден на телекомуникациите :)!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мими Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво ли няма по света !
  • Една пък идваше при мене да събира помощи за болни деца. Всеки месец, родовно й давах по 2 лева. Станахме приятелки. Веднъж имах ученик, момента, а нямах дребни пари да й дам. Дадох й 10 и каза, че ще ги развали и ще ми върне 8 лева. И още ги връща. Не знам, ако нейно дете или внуче се разболее и се наложи така с просене да събира пари и никой да не й дава, как ще се чувства?
    Понякога сама се смея над себе си, че лесно съм се отървала.
  • Радвам се, че те прочетох и коментарите също!!! Благодаря ти!!!
  • Интересно поднесена част от действителността. Но по ти отиват веселите разкази, Мими!!! Поздрави!!!
  • Честит празник! То това с лагерите, ремъците и игли ...за не знам какво си е от старата мафияотпреди 2002 ли? Сега се усъвършенства по всички правила на играта

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...