На София

В небето, сред облаците и звездите, имало множество малки и големи ангели. Те летели, забавлявали се или вършели полезни неща – прибирали падналите звезди, отправяли подгънати облачета – такива неща.

Сред тях имало и едно много малко и непохватно ангелче, което се наричало Тенел. Всички много харесвали Тенел и се радвали да му помагат. Но имало едно нещо, което не давало спокойствие на ангелчето. То знаело, че Бог, който редовно минавал да ги види, обича всички ангели. Или поне така казвал Той. Но ангелчето не можело да повярва, че Бог обича и него. То било напълно безполезно за Него или за останалите ангели. Затова понякога се съмнявало в любовта на Бог. Винаги, когато идвал, Той бил усмихнат. Знаел имената на всички, прегръщал ги и понякога ги целувал. Но не можел да обърне внимание на всички, защото не му оставало време. С Тенел бил разговарял само няколко пъти.

Когато следващият път Бог отново дошъл, всички ангели започнали да се вълнуват. Около Него се събрала тълпа и малкото Тенел останало далеч. Ангелчето седнало на най-отдалеченото облаче и заплакало. Чувствало се толкова объркано, мъничко и самотно.

- Здравей, Тенел – казал някой. Ангелчето се обърнало и видяло Бог, който бил оставил всички останали ангели, за да разговаря с мъничкото Тенел.

- Здравей, Татко.

- Кажи, Тенел, защо си тъжно?

Тенел не отговорило.

- Искаш да питаш нещо, нали?

Тенел пак не отговорило.

- Виж какво, Тенел, Аз знам много неща, повечето от които още не мога да ти кажа. Обаче нека ти предложа нещо. Нещо като игра. Давам ти право да попиташ едно нещо, каквото и да е, и Аз ще ти отговоря.

- Какво да попитам? – Тенел изтрило сълзите си.

- Каквото искаш. Дори да поискаш най-големите тайни на вселената, Аз ще ти ги дам.

Ангелчето помислило малко.

- Иска ми се да знам… дали ме обичаш. Обаче съм сигурно, че ако те попитам това, ти ще кажеш, че ме обичаш. Затова ще попитам друго. Защо ме обичаш?

Сега било ред на Бог да се замисли.

- Обичам те – отвърнал Той след малко, – защото ми зададе този интересен въпрос.

Бог се навел и целунал малкото ангелче по главата. След това станал и започнал да се отдалечава.

- А преди да ти го задам? – извикало след него Тенел. Той се спрял, обърнал се и казал:

- Защото винаги си тук, когато дойда. Когато вляза, поглеждам над главите на останалите ангели и те виждам сред тълпата. И затова те обичам.

Бог се обърнал и отишъл при останалите ангели.

А Тенел дълго стояло на най-последното облаче и си мислело. Струвало му се, че отговорът не бил достатъчен. Все още не можело да разбере любовта на Бог.

“Всъщност – помислило си Тенел, – има ли някакво значение Защо?”

Тенел поседяло още малко на облачето. След това отишло да си играе с другите ангели.

11.05.2008

Час по математика