Терапия - ч.2
Сряда 9ч, 30мин.
Да, да, отново дойде сряда! Вече е е четвъртата сряда, от както Жан- Пиер свири на тези терапевтични занимания.
Все така, без промяна дърветата в парка преплитат клоните си, все така, без промяна слънцето си пробива път между тях, все така без промяна...същата зала, същите хора, същите упражнения...все така...без промяна...( като ония еднакви рисунки, под които пише “ Открийте 10- те разлики! “)...
Младият пианист отвори капака на рояла, избърса клавишите му и засвири. Този път се спря на Й, С, Бах. Така, за лично удоволствие и разнообразие в еднообразието... Пръстите му “летяха“ по клавиатурата, докосваха клавишите с лекота и прецизност. Цялото му лице излъчваше свръх съсредоточеност върху не лесните полифонични пасажи и абсолютно стриктен ритъм и темпо...
Гласът на Клод, ( така се казваше мъжа на тези терапевтични сеанси) се чуваше равномерно и монотонно
– Седнете удобно, дами и господа ... гърбовете ви да са плътно до облегалката на стола ви...затворете очи...вдишайте...задръжте въздуха...издишайте бааавно...вдииишайте...
Музиката от рояла и гласът, се преплитаха...като клоните на дърветата в парка...
Пръстите на Жан- Пиер не спираха да летят върху клавиатурата...преодоляваха без грешка трудните арпежи на “ Фуга“ - от Бах...с бърз жест на свободната си за секунда ръка, пианиста обръщаше свършилата поредна страница от партитурата, за да продължи на следващата да свири пак и пак и пак...
В осветената от слънце зала, присъстваше и още нещо...Спокойствие и божествена хармония...
– Вдишайте дълбоко...задръжте...издишайте...наведете главите си до гърдите...завъртете ги бавно така че брадичката ви да опре рамото...издишайте...не отваряйте очи...вдишайте...
Пианистът изведнаж, спря да свири!
Пръсна с рязък жест нотите пред себе си ( те се разлетяха из цялата зала), постави лактите си върху клавиатурата на рояла, сви цялото си тяло, на една топка и...раменете му се затресоха! Като на дете, което дълго време е крило нещо дълбоко в душата си...
Никой от присъстващите в залата не знаеше, че той всяка сутрин става много рано, за да свири, че всяка събота и неделя работи с клиенти, на които трябва за всичко да угажда с усмивка, че няма сантими дори и за един чай от машината- автомат, че често си ляга гладен от умора и безпаричие, че и Жаклин не му се обажда вече...че...
Най- близкостоящата жена до рояла, стана от мястото си, отиде до младото момче, прегърна го нежно през раменете и като доближи побелялата си глава до неговата, го попита шепнешком
– Как си? Ако искаш, ми кажи...
Жан- Пиер се овладя, човешката доброта му подейства, но каза само
– Не ми се обажда Жаклин...та ...за това...извинявайте... да продължим, а?
– Ха, ха, ха- разнесе се веселият смях на възрастната дама- аз също се казвам Жаклин! Я да сменим малко музиката! Какви са тия пъстри книжки? И това са ноти! А? Едит Пиаф...Тино Росси...всички тук ги обичаме, те са ...от нашата младост...Посвири от тях...Да си спомним...
Това бяха двата свитъка песни с акомпанимент на пиано, които пианиста си бе купил от антикварната книжарница! Още не беше ги отварял ...но това не е проблем...нотите са едни и същи, само приказките които разказват, са различни...Отвори наслуки единия сборник, без да избира заглавие на песен и...
© Румяна Друмева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Бени!
-
Тук вече започваш да навлизаш в дебрите на човешката душа, Руми!... Правиш го умело и с вещина! Поздравявам те!
-
Иржи, миличка! Благодаря ти, много!
-
Да видим дали ще приеме "любими"..
-
Усетих ,освен музиката от изпълнението,и някаква музикална култура в авторката на разказа....Харесвам по-кратките разкази,без премного описания,при това и други автори чакат да ги прочетеш!Браво,Руми!
-
Благодаря ти Стойчо, за времето, което отдели, за коментара и за “ любими“ !
-
Явно вървим от общ план на обрисовка към личния живот на Жан-Пиер, което ни въвежда в нов емоционален момент...
Увлекателно! -
Благодаря Младене, за точния анализ до тук! Всяко мнение и посещение ме радва! Високо ценя коментарите и отделеното ви време за тях!
-
На фона на тази терапия се откроява образът на пианиста - чувствителен, съпреживяващ съдбата на другите и деликатно понасящ своето лично страдание. Лекува ли музиката? Моето мнение е твърдо да! Но когато е изпълнена от подходящия изпълнител. Чудесно продължение на разказа ти е тази нова част, Руми. Поздравление!
-
Благодаря, Мариана! За мен е чест и огромна радост! Благодаря за отделеното време!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
