Sep 21, 2019, 1:13 PM

 Терапия - ч.2 

  Prose » Narratives
910 3 10
2 min reading
Сряда 9ч, 30мин.
Да, да, отново дойде сряда! Вече е е четвъртата сряда, от както Жан- Пиер свири на тези терапевтични занимания.
Все така, без промяна дърветата в парка преплитат клоните си, все така, без промяна слънцето си пробива път между тях, все така без промяна...същата зала, същите хора, същите упражнения...все така...без промяна...( като ония еднакви рисунки, под които пише “ Открийте 10- те разлики! “)...
Младият пианист отвори капака на рояла, избърса клавишите му и засвири. Този път се спря на Й, С, Бах. Така, за лично удоволствие и разнообразие в еднообразието... Пръстите му “летяха“ по клавиатурата, докосваха клавишите с лекота и прецизност. Цялото му лице излъчваше свръх съсредоточеност върху не лесните полифонични пасажи и абсолютно стриктен ритъм и темпо...
Гласът на Клод, ( така се казваше мъжа на тези терапевтични сеанси) се чуваше равномерно и монотонно
– Седнете удобно, дами и господа ... гърбовете ви да са плътно до облегалката на стола ви...затворете очи...вдишай ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Друмева All rights reserved.

Random works
  • ...when the mind stretches to perceive beyond them, the nuances of existence undermine my very found...
  • Illusion I see you. All of you. I see your eyes staring at me, through me and beyond me. I see your ...
  • It was that time of the night when the flames in the fireplace were most delightful, when the milk a...

More works »