Сякаш съм виждала лицето ти... да виждала съм го... много ми е познато... да... ти беше... ти беше този, който сънувах вчера... беше този, който ме приспиваше с усмивка. Знам, че когато ме докоснеш, ще потрепна, нещо в мен ще напира да те целуна, да те прегърна, да бъда с теб... Но е толкова трудно, толкова нередно, но как може да се удържи такова желание... Да, желанието е по-силно от всичко... Да, искам да те имам във всеки смисъл на тези думи... Да впия устни в твоите, да те целувам, където и когато си поискам и да знам, че ме желаеш така, както и аз теб... Да, знам, че изгаряш да бъдеш с мен, да ме притискаш към себе си, да те чувствам... Как искам да се впия в теб, да бъдеш в мен непрекъснато... Дори когато ти казвам "не" да знаеш, че за теб винаги ще е "да"... Нямам сили да те забравя... нямам и следа от омраза, за която да се хвана... Има нещо в теб, което силно ме привлича... което кара сърцето ми да ускорява ритъм всеки път, когато кажеш нещо... Искам да те имам за себе си, да... независимо дали ще си поредният, просто сега те искам... да... но понякога не можеш да имаш човека, когото искаш... тогава малко или много страдаш... може да го прикриваш, но няма смисъл... Казвам го: "Да, искам да те притежавам, властна съм и те искам само за мен, нагла съм и ще те имам, но най-вече съм егоистка и няма да те дам на никой..." Каквото и да стане, за мен винаги ще си останеш един прекрасен спомен, независимо дали ме даряваш с присъствието си, или дали очите ми докосват тялото ти...