Ти и отвъд

9.04.2024 г., 6:25 ч.

Проза

450 2 2

Сякаш се изгубих в безкраен водовъртеж... Душата ми се топеше безпомощно, докато се люлееше в празнотата... Сълзите ми поглъщаха цялото ми тяло като океан... Само магията на твоите очи остана в мен... Да те обичам беше името на това да не можеш да скочиш от скалите и въпреки това да умреш... Защото все още се държах за мечтата ти при всяко падане.. Ти беше най-добрата надежда, която някога съм имал в себе си...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

TunçDevrim (Tunç Devrim)

2024-04-14T22:14:19+03:00

Просто исках да направя малък експеримент. Благодаря ти много. Надявам се да мога да пиша по-добре.
troia (Катя Иванова)

2024-04-14T10:33:18+03:00

От това ще излезе страхотно стихотворение.