Сякаш се изгубих в безкраен водовъртеж... Душата ми се топеше безпомощно, докато се люлееше в празнотата... Сълзите ми поглъщаха цялото ми тяло като океан... Само магията на твоите очи остана в мен... Да те обичам беше името на това да не можеш да скочиш от скалите и въпреки това да умреш... Защото все още се държах за мечтата ти при всяко падане.. Ти беше най-добрата надежда, която някога съм имал в себе си...
© Tunç Devrim All rights reserved.
РосиДимова
Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...
Ivita_Mirianova
„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
marco777
Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
