Всеки има две лица. Едното е онова, което се смее на шегите на приятелите си, радва се, когато родителите му му подаряват подаръци. А другото е онова, което плаче в тъмния ъгъл с нарязани ръце, седящо на покрива на сградата и чудещо се какво ще стане ако скочи. Всеки се нуждае и от двете, за да запази баланса в живота си, защото всеки трябва да е щастлив, но и да може да седне и да поплаче, когато не всичко върви добре. Но винаги има някой, който не може да стои по средата. Понякога болката е толкова голяма, че се чудиш дали не може просто да изчезне. А когато си щастлив, винаги има едно притаено чувство, че нещо ти липсва. Да, всеки се нуждае от щастие, но и от малко болка, за да си припомняш, че си човек.