Ти и Той
ТИ И ТОЙ
Има ли съдба или просто е черта,
определяща нашите грешки и състояния?...
Никога няма дя узнаем, освен точно преди смъртта...
Събуждам се днес,
едвам отварям очи...
Но знам, че ще го видя...
И точно в този ден затова живея...
Ще ме погледне с черен поглед,
в който виждам шарена река
и сила ще ми предаде...
Почвам лудо да горя,
зъбите тракат,
а тялото бумти,
мисли знойни в миг ме обземат,
а погледите твои с ритъм страстен гледат...
Искам да разкъсам синята ти риза
и да прекося от горе до долу бялото тяло...
Идваш към мен и все едно виждам това,
за което винаги съм мечтала
и никога не съм видяла...
Дали ментата с мляко ме кара да горя
или твоята всевечна милота...
Изведнъж чу се силен плясък,
бузата ми розова, безбрежна,
бе станала кърваво червена...
Щампа от мъжка ръка личеше...
Това беше Той - другият, грубият, властният...
Но също и мрачният, скучният, мой законен мъж...
Казах "Край", обърнах се и оставих ги двамата...
Върнах се след една седмица, а те вече пиеха бира заедно...
Странно, а?
Но едно разбрах - и с двама мъже също е божествено...
Единият мил и несломим...
Другият страстен и груб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миряна Николаева Всички права запазени
