ТИ И ТОЙ

Има ли съдба или просто е черта,

определяща нашите грешки и състояния?...

Никога няма дя узнаем, освен точно преди смъртта...

Събуждам се днес,

едвам отварям очи...

Но знам, че ще го видя...

И точно в този ден затова живея...

Ще ме погледне с черен поглед,

в който виждам шарена река

и сила ще ми предаде...

Почвам лудо да горя,

зъбите тракат,

а тялото бумти,

мисли знойни в миг ме обземат,

а погледите твои с ритъм страстен гледат...

Искам да разкъсам синята ти риза

и да прекося от горе до долу бялото тяло...

Идваш към мен и все едно виждам това,

за което винаги съм мечтала

и никога не съм видяла...

Дали ментата с мляко ме кара да горя

или твоята всевечна милота...

Изведнъж чу се силен плясък,

бузата ми розова, безбрежна,

бе станала кърваво червена...

Щампа от мъжка ръка личеше...

Това беше Той - другият, грубият, властният...

Но също и мрачният, скучният, мой законен мъж...

Казах "Край", обърнах се и оставих ги двамата...

Върнах се след една седмица, а те вече пиеха бира заедно...

Странно, а?

Но едно разбрах - и с двама мъже също е божествено...

Единият мил и несломим...

Другият страстен и груб...