Августовското слънце поливаше безцеремонно  с небесната си лейка изпружени телеса на плажа. Всеки различно се опитваше да избегне грубото посегателство върху телесния си екстериор... Едни бяха се скрили под чадъри, други под сламени капели, трети бяха зачулили горните си мислещи части под пешкири. Имаше и такива безумци, които предизвикваха небесния жълт дракон като му позволяваха съвсем директно да рисува върху кожата им с червено и да ги прави на индианци. Един от тия, последните,  носеше с достойнство името Мъндю. Той се беше опънал безгрижно със своите два метра и осем сантиметра върху нажежения пясък под носа на неспирно бъбрещото море. Даже се опитваше да подремне. Дългучът плуваше в задоволство. Чувствуваше се като гратисчия попаднал на рок-концерта на Джими Хендрикс . Шефът му, майорът от запаса Фоти Хайдушки,  от десетина дни беше излязъл в полагащия му се годишен отпуск. В живота на бригадата, в която работеше Мъндю, настъпи изведнъж мир, съгласие и най-висша организация на труда Уговориха се всеки от тях да ползува още по един ден в седмицата за почивка, освен празничните. Другите с майсторско умение щяха да прикриват отсъствието му. Така в разбирателство трябваше да се редуват и да изстискат още по пет-шест дни отпуск до идването на шефа. Полагаше им се съвсем справедливо като компенсация за безкрайното им търпение единадесет месеца в годината да понасят досадното присъствие на Хайдушки... Все пак считаха, че сутрин трябва да се мярнат тук-там да кажат по едно ”Здрасти!” на операторите в цеха и след това да се изгубят в неизвестна гънка на времепространствената фустанела... Абе да ги хване липсата Ако вземат да питат за някой от тях, ще кажа т- тук отишъл, там мръднал и все по работа, но ще се върне. И така до края на работния ден. През това време другите жулеха белот или руска трупа в така наречената лаборатория или подремваха захлупени върху олющеното бюро. Райски живот си беше и това си е!

• Тоя ден се падаше реда на Мъндю да се чупи. Той се появи с работни дрехи в операторната зала,отвори вратичките на няколко прибора и дълго, без да клепне се взира в тях. Изкара един навън и даже го почопли малко с отвертката. Много държеше да изпипва нещата и всичко да изглежда съвсем истинско. Затова махна демонстративно за поздрав на минаващата край него лаборантка .Подсвирквайки си се измъкна крадешком през компресорната зала и потъна в неизвестността. Всъщност мина през тоалетните на съседната сграда и там съблече бързо работното си облекло. Нави го и го натъпка в найлонова торба. Остана по дънки и синя фланелка и тичешком се затича към спирката .В девет часа минаваха автобуси, които се връщаха в града. Метна се на първия и когато той спря на последната си спирка Мъндю скочи и хукна към любимото си моренце. Сега лежеше на плажа изпълнен с блаженство. Почти до сълзи слушаше разнежен песента на вълните. Извади от торбата си транзисторче, голямо колкото две кибритени кутийки. Пусна го и си намери някаква музика, която му допадна. Двама братя - българчета повтаряха многократно, че им замирисало на море. Мъндю сигурно до край щеше да се съгласява с тях, ако не му беше замирисало освен на море и на чесън. Изведнъж видя над себе си надвесен не кой да е, а самият Фоти Хайдушки. Мъндю светкавично метна върху лицето си вестника, който си беше купил заради кръстословицата. Вонята на чесън се усили,з ащото Хайдушки се надвеси плътно над него. Деликатно попита:

- Мъндьо, ти ли си?

-Не съм аз - отговори благоразумно изпод вестника дългуча.

Хайдушки хвана настойчиво напечатаната хартия и тя се отдръпна като театрална завеса. Пред смаяния му поглед като второ слънце изгря кривата усмивка на Мъндю.

- Ти си бе! Защо викаш, че не си ти? - почти развеселен каза Хайдушки. - Ами кой ще ти кара сега цеха бе, момче?!

Мъндю си мислеше съвсем други работи ,но нали си беше възпитан добре не забрави първо да каже едно ”Здрасти, шефе!’. След това добави свенливо:

- Ами той си върви бе, шефе. Те другите са там. - Ние се редуваме...

- Ха така! Редувате се значи. Ами ако стане някоя авария и вас ви няма, сигурно ще дойдат да търсят мене. Ще ми съкратят отпуската, а вас ше уволнят дисциплинарно. Няма да мога да ви спася, а сте добри момчета. Ако дойдат нови,няма да са по-добри от вас, а и сте обучени кадри. Ще съжалявам ако нещо такова се случи, момче!

Фоти Хайдушки почти се разнежи. Мъндю обхванат от разкаяние се изправи и седна. Гледаше виновно надолу и чертаеше върху пясъка някакви йероглифи. Хайдушки продължаваше монолога си. Майорската му кръв беше кипнала, защото вече виждаше пред себе си един редник, нарушил законите на родната казарма. Сега беше време да покаже на тоя хитрец какво значи да имаш звезда върху пагона. Той смръщи хайдушките си вежди и продължи:

- Диаманди, много съжалявам, но това провинение няма как да ти се размине. Ще трябва да си понесеш наказанието. Още не съм решил какво ще бъде, но ще помисля и ще реша.

Мъндю усети, че му става студено и кожата на ръцете му настръхна като кожа на щавено пиле. Изведнъж сякаш слънцето помръкна и плажната ивица някак се смълча. Чуваше само острия като бръснач глас на шефа. Усети как долната му джука провисва. Хайдушки също усети, че май попрекали със заплахите и реши да разведри атмосферата. Извади от някъде тесте карти и каза закачливо:

- Що не му тряснем по едно сантасе, че да се успокоим и двамата, а?

Мъндю прибра провисналата си джуна и с примирен глас се съгласи:

- Нямам нищо против, шефе.

Започнаха играта. Шефът Хайдушки беше пълен с ентусиазъм. Раздаваше картите самоуверено и със замах,почти на сто процента сигурен в своето предимство.Само че,горкият не знаеше, че Мъндю играе карти още преди да беше тръгнал на училище и преди да се научи да чете и пише. Той беше цар на картите. Никой от неговите партньори не помнеше да е губил игра. Освен че играеше перфектно, умееше изкусно да мами противниците си. Затова с лекота спечели първата игра. Хайдушки усети как и неговата долна джука се провеси. Погледът му стана отнесен, докато мисловният му компютър защрака на такива светкавични обороти,че всеки миг от ушите му можеше да започне да излиза пушек. ”Кво става тука бе?! Тоя жълтурко май че ме опуха. Хайдушки, ти дето на сантасе си бил полковници и даже един генерал, сега се даде на тоя хлапак. Може и да си поизгубил форма, ама чак до там,че да паднеш от един сополанко!Не,това не може да се случва ма мене. Тук въпросът е на чест. Ти втората игра задължително трябва да биеш! Иаче ставаш за смях и на гаргите.

Втората игра завърши отново с победа на Мъндю. Хайдушки целият беше нащрек. Той внимаваше за всеки ход. Даже си позволи два пъти да излъже противника си, но не разбра как се завъртяха нещата, че Мъндю отново го разби. Младежът така се освежи от двата резултата в негова полза че заприлича на китка здравец накисната в менче със светена вода. Хайдушки едва понесе поражението си. Стана и с гробовен глас оповести, че ще влезе в морето, за да се охлади мслко. Бавно закрачи към водата. Бавно навлизаш все по-надълбоко в нея, сякаш искаше да се отдалечи от позора си. Обърна се с лице към брега и приклекна, за да изчисти пясъка от дъното на банските си боксери. Неочаквано усети,че те се свличат надолу в краката му. Проклетият ластик се беше скъсал и боксерките му достигнаха дъното. Хайдушки тъкмо се наведе да ги вдигне когато го връхлетя втора вълна и го събори. След изненадата той се изправи. Но щом се наведе отново, видя, че банските му гащи ги няма. Разбра, че когато е паднал е прекъснал крехката си връзка с тях и морето му ги беше откраднало. Е, това вече беше върха на днешните му преживявания. Няколко пъти се гмурка с надеждата да ги открие, но напразно. От тях нямаше и следа. Изведнъж майорът осъзна колко е гол. Той се обърна с лице към брега и силно изсвири с пръсти. Надяваше се Мъндю да го чуе. Започна и да вика със всичките сили на косматите си хайдушки гърди. Най-после оня дългуч го чу и се запъри към него.

- Мъндьо, случи ми се голяма неприятност. Скъса ми се ластика на боксерките и морето ми ги отневсе. Ще трябва да ми помогнеш, момче! - с треперещ от отчаяние глс заговори майорът.

О-о-о-о, страшно съжалявам, шефе, но аз нямам друг бански, освен тоя, който е на мен. - заобяснява Мъндю.

- Виж какво! Аз не искам твоите бански. Чуй сега какво ще направиш. На входа на плажа има сергии, на които продават бански. Бръкни в джоба на панталона ми. Там ще намериш портфейла ми. Извади пари и бързо отиди да ми купиш нови боксерки. - с делови тон заобяснява Хайдушки.

Всъщност обясняваше само главата му. Друго нищо не се виждаше. Шефът приличаше на непорочна мома, къпеща в самотен вир и страхуваща се да се покаже гола над водата. Мъндю зашляпа към брега, а Хайдушки зачака. След около десетина-петнадесет минути, които му се сториха дълги като часове, най-после Мъндю се появи, но ръцете му бяха празни. Не носеше нищо.

- Шефе, дойдох да ти кажа, че не се реших да ти купя, защото не ти зная размера. Човекът на сергията излезе разбран и ми даде тоя сантиметър да си мереш чатала и талията, за да ти подбере подходящите бански. Да ти бъдат по мярка.

Хайдушки се ядоса не на шега, но трябваше да прикрие яда си зад благовидна физиономия. Той покорно пое сантиметъра и успя някак да си вземе сам мерките. Каза ги на Мъндю, който ги повтори и обеща да ги запомни до сергията. Пое сантиметъра и отново се запъти към входа на плажа. Хайдушки пак зачака. Изминаха нови мъчително дълги минути. Най-после Диаманди се показа. И тоя път не носеше нищо. Още отдалеч се провикна:

- Хайдушки, не ти взех, защото има бански с две цени. От по-скъпите ли да ти купя или от по-евтините?

Всичко, което каза Мъндю, прозвуча на майора като гавра с човешкото му достойнство. Усещаше, че всеки миг може да избухне като бомба и да нанесе вредни поражения. Затова побърза с тракащи зъби кротко и тихо да каже само:

- От по-скъпите момче, от по-скъпите...

Мъндю, обхванат от нов ентусиазъм отново бодро закрачи към сергиите. Хайдушки беше цял се схванал от клечането. Вълните го блъскаха и заливаха немилостиво. Той усещаше, че от нерви вече му се плаче. Идеше му да хване за врата оня идиот и да го върже на възел. Но нямаше как. Трябваше да понася всичкото това унижение, на което случайността го беше подхвърлила. Мъндю отново ситнеше към морето, но и тоя път без чаканата скъпоценна вещ, която трябваше да носи.

- Шефе, има три десена. На черно-бели мадами, на ноти и ключове сол и на палми с маймуни. Кой десен си избираш?

На Хайдушки му се зави свят. Почувствува, че това е краят на неговото закалено в родната казарма търпение.

- Ти мене на маймуна ме направи бе, жалко недоразумение на природата! - изрева с всички сили той в лицето на Мъндю, изправи се с достойнство и пренебрежение лъм целия свят и, взе си парите и бавно със строева крачка се запъти към сергиите. Двете полукълба на началническото му дупе се тресяха от възмущение, но отпред като знаменосец между двама асистенти се вееше волно мъжкото му достойнство. Нищо особено не се случи. Хората улисани в своите си грижи и видяли какво ли не, даже не го забелязваха. Стигна до първата сергия, откачи от въженцето първите му попаднали боксерки, облече ги,плати и се върна на плажа за дрехите си. Мъндю седеше и мълчеше.

- Слушай какво ще ти кажа сега - заговори Хайдушки - Ако съумееш да запазиш в тайна тая случка, обещавам ти, че аз ще забравя за твоята самоотлъчка и тя ще остане без последици за теб. Но ако си развържеш езика, ще те уволня дисциллинарно. Надявам се,че си разбрал за какво ти говоря...

Две седмици по-късно Мъндю си намери нова работа и напусна. Но до слуха на Хайдушки достигна новина. Не му викали вече „майора", а му казвали „боксерката”.