Филип
И аз не разбрах как се случи всичко. Не съм допускал, че съдбата ще ме изненада и ще промени живота ми. Щ е реши вместо мен и ще ме въвлече в съдбовните си замисли, без да ми даде право на избор. Сърдех се, но приех избора й и не съжалявам. Преживях, възмъжах и намерих неочакваното. Дари ме и аз дарих. Открих важните и стойностни неща. Изненадах сам себе си. Даде ми шанс да се справя с най-голямото предизвикателство на живота. Да открия любовта там, където най-малко съм очаквал. Тя ме разкри и аз я разкрих. Намерихме се взаимно. Сбъдна мечта, която ми е била повече от необходима. Истинските мъже се държат мъжки. Аз съм един от тях, но друга порода. И изгорях.
Бях твърде млад, когато баща ми почина. Остави ме в голямото имение на брега на океана с мащехата ми, Маргарет и нейната племенница, Кари. Майка ми почина много млада и не я помня. Преди години баща ми доведе в дома ни Маргарет и аз се привързах към нея. Беше все още млада и красива, и се грижеше за мен с обич. Обсипваше ме с нежни ласки и аз й бях благодарен. Това продължи до деня на двадесетия ми рожден ден. Маргарет рязко промени поведението си и се дистанцира от мен. Държеше се мило, но щом приближавах до нея, тя отстъпваше назад. Не можех да си обясня държанието й, но тогава и не се замислях много. Една година по-късно баща ми напусна този свят и тя стана още по-студена и сдържана. Обяснявах си го с факта, че не съм неин истински син и не исках да се насилва да ме обича. Приех го безмълвно. Племенницата й, Кари, беше загубила трагично родителите си, затова живееше с нас. Беше сладко и емоционално дете, и аз я обичах като по-малка сестра. Израснахме зaедно. Ходехме на училище, играехме, забавлявахме се и се къпехме в малкото езеро, близо до имението. Тя беше импулсивна и често увисваше на врата ми, и ме целуваше звучно по бузите. Аз бях нейният любим батко. Тези наши детински забавления продължиха до деня, в който усетих тялото й залепено в моето и пръстите, с които галеше устните ми. От мозъка ми се отскубна нервен импулс, спусна се по тялото и се настани в панталона. Тогава прогледнах и я отблъснах. Прозрях истината. Кари вече не беше невинно дете. Превръщаше се в красива и съблазнителна девойка, а аз идиота не бях забелязъл. Нежен поглед, плътни устни, кестеняви къдрици, крехка фигура и зреещи под блузата й красиви гърди. Тя ме гледаше учудено, а на мен кръвта ми вреше и вилнеещите в тялото ми хормони причиняваха болка. Обърнах й гръб и се прибрах в стаята си. Беше твърде малка за моите младежки фантазии и аз добре го разбирах. Нямах голям опит с момичетата, освен някоя бърза целувка в тъмното и ръце, които притискат моите към нечии женски гърди. Чувах момичетата да си шепнат, че съм красив и секси, но не приемах думите им за истина. Смеех се. Нямах такива усещания за себе си, но въздишките им ме накараха да осъзная, че притежавам чар и се стараех да не ги провокирам излишно. Възпитанието, което ми даде баща ми ме направи чувствителен и отговорен младеж. Научи ме да ценя себе си и да уважавам чувствата на околните. След случката с Кари, нещата между нас се промениха. Останахме близки, но физическия контакт прекъсна. Понякога ме гледаше с тъжни очи и ми се искаше да я взема в обятията си и да я целувам докато й прималее. Не можех да й го причиня. Реших да взема живота си в свои ръце и да напусна имението. Да се отдалеча от непредвиденото изкушение. Отчуждението на Маргарет и съзряването на Кари, което определено тревожеше съня ми, ме изстреляха в друга орбита. Време беше да порасна. Заминах за големия град, да градя бъдеще, без да знам, че след време едно странно писмо ще ме върне там, откъдето бях избягал...
Кари
Бях още дете, когато леля ме доведе в имението. Изгубих родителите си и тя реши да не ме оставя при чужди хора и ме взе със себе си. Новото й семейство ме прие добре и се отнасяха с мен като с дъщеря. Съпругът й имаше син, Филип, по-голям от мен, с когото станахме неразделни. Гонехме се из къщата, правехме бели и ядосвахме леля. Плувахме в близкото езеро и се забавлявахме. Аз играех с Филип и често увисвах на врата му и обсипвах лицето му с целувки. Годините летяха безгрижно между училищните занимания и игрите. Той беше моя ангел хранител и ме пазеше, и защитаваше от другите момчета. Гордеех се, че имам красив батко, когото момичетата постоянно закачаха. В деня на двадесетия му рожден ден, непознато момиче висеше на врата му и го целуваше по устните. Изпитах гняв и ревност. Сигурно съм плакала на сън, защото на сутринта възглавницата ми беше влажна. Не разбрах защо и забравих случката. След време баща му почина и живота в имението се промени. Леля стана студена, сдържана и спря да се усмихва. Аз се стараех да съм близо до Филип и да го утешавам, и разсейвам. Той беше най-добрият ми приятел и аз много го обичах. Как го обичах щях да разбера много скоро. Вече бях в оная тинейджърска възраст, когато момичетата се заглеждат във всяко симпатично момче и въздишат по романтичните си фантазии за първата целувка. Не познавах много момчета, а и не ме интересуваха. Филип ми беше достатъчен и запълваше липсата на други контакти с противоположния пол. Всичко беше наред до деня, в който пак бях увиснала на врата му и галех устните му. Трепета който усетих и погледа му ме стреснаха. Усещането беше непознато, но приятно. Стана ми горещо. Филип ме отблъсна. Погледнах го учудено и тогава осъзнах колко е красив. Не бях се заглеждала в черните очи, красиво очертаните вежди и плътните устни. Бях готова да ги целуна. Преди да успея да реагирам, Филип ме пусна и си тръгна. Гледах стройната му фигура и разбрах, че ме вълнува. В този момент детето в мен изчезна. Това което чувствах можеше да се обясни само с една дума и тя беше - любов. Влюбих се в моя батко!...
Всичко се промени. Стояхме на разстояние един от друг и избягвах да го прегръщам. Чувствах се неловко и въздуха не ми стигаше. Гледах го отстрани и си представях как увисвам на врата му, а той ме целува. По устните. Един ден разбрах, че е заминал и е отнесъл всичките ми мечти със себе си. Защо и докога не знаех...
1
Живея в големият град и се занимавам с недвижими имоти. Оставих младежките си терзания в имението на баща ми. Нямам представа как живеят там и какво се случва. Вероятно допускам грешка, но мисля, че съм взел правилното решение. Понякога бащиният дом ми липсва. Успокоявам се като знам, че има кой да се грижи за имението. Избрал съм своя път и нямам причина да се връщам назад. Имам кръг от приятели, с които излизаме по мъжки. Забавления не липсват, но умея да не прекрачвам границата и да не прекалявам. Колегата ми, Грег е на другия полюс. Добре се разбираме и споделяме сделките, и тайните. Грег е твърде загрижен за мен и след поверителен мъжки разговор ме запозна с някакво момиче. Твърдеше, че после ще му благодаря. Тази идея не ми допадна особено, но той не ме остави на мира, докато не се съгласих да взема няколко урока при нея. Момичето беше симпатично и забавно, и притежаваше опита, който ми липсваше. Уроците бяха полезни и превърнаха младежа в мъж. Накрая признах на Грег, че е бил прав и му благодарих за мъжката подкрепа. Той се вживя в ролята на сватовник и започна да ме запознава с различни момичета. Случайните връзки не ми допадаха и намирах повод да се измъкна. След време срещнах Патриша. Красива, женствена и много мила. Напомняше ми за едно друго момиче от миналото и свикнах да е около мене. Връзката ни е спокойна, без обещания за вечна любов и щастлив брак. Засега.
Седя в кабинета си и преглеждам пощата. Скучно и запълващо времето занимание. Ровя из писмата и търся някое по-интересно. Белият плик без подател привлича погледа ми. Не е служебна поща. Лично е. Подозирам, че съдържанието му няма да ми хареса. Тревожи ме факта, че клеймото е от селото, където е имението на баща ми. Кой, по дяволите, ще ми пише оттам и то анонимно? В кой век живеем? Въртя плика и го оглеждам. Може да се каже, че съм заинтригуван, но и ядосан. Отварям го и изваждам малко листче. Два реда, написани с красив технически шрифт. Няма подпис. Само цитат от популярен сонет на Шекспир.
... „ Една утеха имам в тоя свят,
ти мой си грях и ти си моя ад!“...
Оставям листа на бюрото и започвам да се смея. С ирония и нервно. В кабинета връхлита Грег. Дърпа един стол и сяда. Чул е смеха ми и сега ще иска пояснения.
- Какъв е тоя смях, братле?...Казвай бързо какво става?...
Подавам му писмото и чакам реакцията.
- Леле!...Шекспир!... - изненадва се. - И това ако не е обяснение в любов!...От кого е?...
- Не знам! Знам само, че е изпратено от селото, където е имението!...
- Имението?...Виж ти?!... - подвиква Грег. - Отдавна не си се появявал там и ето ти сега, хоп, изненада!...
- Шекспир и обяснение в любов, я стига! - иронизирам думите. - Или е написано от някоя психично болна, или...
- ...от някоя отчаяно влюбена в теб жена! - допълва Грег. - Но имайки предвид сексуалния ти статус до скоро,...едва ли е някоя нормална! - хили се ехидно.
- Защо оттам? - опитвам се да проумея. - От две години не съм стъпвал там, а някоя си ми изпраща послание! Аз какво да направя? - гневя се.
- Ами посети близките си! Колкото и да отлагаш, все някога трябва да се появиш там! Може и да откриеш тайнствената си обожателка! - убеждава ме Грег.
- Престани с тези тъпи шеги! - сопам се. - Зарязах ги и не сме се чували! Не съм готов да се върна, но ще помисля! Може и да си прав!
- А Патриша ще вземеш ли? - пита ме лукаво.
- Не!...Но ако реша да замина и призрачната дама се появи, веднага ще те информирам! - смея се отново нервно.
След дълги колебания, да отида или да не отида , паля колата и не дотам сигурен в решението си поемам към дома. Не е заради писмото. Едва ли ще науча нещо, а и не ме вълнува толкова много. Тия писма само в романите ги има. Не съм избирал момента. Той ме е принудил. Не знам какво очаквам да намеря. Пристигам в имението и бързам да вляза в къщата. На пръв поглед нищо не се е променило. Вълнувам се. Заставам пред вратата на хола. Маргарет седи в едно от креслата и пие чай, а Кари чете книга. Забелязва ме, изпуска книгата и тича към мен. Увисва на врата ми. Както някога.
- Нарушаваш негласно споразумение! - говоря с укор и тя се отдръпва смутено. - Шегувам се! Дай да те огледам! - и я завъртам в кръг. - Оставих тук плаха тинейджърка, а намирам красива млада дама! - говоря й мило и тя се изчервява.
Момичето, което събуди първите трепети в сърцето ми сега е още по-красиво. Като ранно пролетно кокиче. С нежно разцъфнал цвят, крехки листа и стройно стебло. Кари ме гледа с поглед, който гали приятно кожата ми. Притеснена е повече от допустимото. И аз съм притеснен, недопустимо. Изненадан съм от чувството, което ме връхлита. Вълнувам се. До къде я докарах? Какво ми става? Отивам при Маргарет и поздравявам ведро. Навеждам се да я целуна,но тя извръща глава. Същата е, само с две години по-стара и все още изглежда добре. Студенината не скрива лекото треперене на ръцете и избягването на погледа. На нея пък какво й става?
- Какво правиш тук? Не те очаквахме! - полива ме със студен душ.
- Дойдох по работа! Не може ли да видя близките си и бащиния дом? - питам любезно.
- Разбира се,че можеш! Извини ме, не се чувствам добре! - оправдава се смутено. - Ще ви оставя. По-късно ще се видим! - и бързо излиза от салона.
Кари гледа Филип и въздиша. Променил се е и е станал още по-красив. Очите му са все така тъмни и дълбоки. Усмивката ведра. Устните по-ярки. Облечен е елегантно. Дрехите очертават фигурата. Маниерите са без излишък. Баткото е възмъжал и мъжа в него я тревожи. Сърцебиенето й е осезаемо. Сяда плахо на дивана. Филип я гледа изпитателно. Сяда до нея.
- Какво ви става и на двете? Държите се странно! - взирам се в очите й.
- Нищо! Изненада ни! Затова! - отговаря ми несигурно.- Леля не се чувства добре и не казва нищо. Мълчи, затваря се в стаята си. Дори не се храни нормално. Понякога я чувам да плаче, но не посмях да говоря с нея! Опитай се ти да поговориш!- моли тъжно.
- Ще опитам! Знаеш как се държи с мен! - обещавам и хващам ръцете й. - Кажи ми ти как си? С кого от обожателите ти трябва да се сбия първо?- усмихвам се, а тя дърпа ръцете си. Не ги пускам.
- Стига,Филип! Вече съм голямо момиче и не е нужно да ме защитаваш! - цупи се детински.
- Това се вижда с просто око! - провокирам я. - Има ли някой който тревожи сърцето ти?- питам и не съм сигурен дали искам да знам отговора.
- Имаше преди време, но спрях да се надявам! - замъглява ме неясно.
Разговорът е приключил. Моите тревоги и питания, не! Кой, кога, защо?
Нали съм баткото, тревожа се. Да, ама прекалено. Любопитството ми превишава границите на обикновен интерес. Кой е тоя и защо е спряла да се надява? Изпитвам и гняв, и задоволство. И защо така ме вълнува времето, през което не съм бил с нея? Ако Грег беше тук щеше да каже, че се държа като влюбен глупак и щеше да се подиграва с мен. Заслужил съм го.
Прибирам се в стаята си. Наливам си питие и сядам в креслото. Нещо в имението не е наред, но какво? Маргарет е още по-враждебна от преди, а Кари се изчервява от всеки мой поглед. Сякаш не са жените, които оставих тук. Мисля дали да отида при Маргарет и веднага да поговоря с нея, но е късно и се отказвам . После в съзнанието ми се настанява Кари и допивам питието, наливам си още. Ръцете й са около врата ми и тялото й притиснато в моето. Желана женска плът. Познатият от миналото импулс отново се отскубва, прорязва тялото ми и се устремява надолу, предизвиквайки болезнен спазъм на точното място. Невинните очи, с които срамежливо ме гледаше, допира до кадифената кожа, дланите сключени около врата ми и учестеното дишане разпалват въображението ми до степен на сърцебиене и пот. Интуицията ми подсказва, че тя все още не познава мъжките ласки и тази мисъл ми е приятна. Дъхът й не познава аромата на мъжката похот. Мислите ме терзаят. Не толкова от възбуда. Повече от представата как я целувам и тя доверчиво се отпуска в ръцете ми. Такива усещания във връзката ми с Патриша липсват. Какво ми причинява само?...Влизам в банята, да отмия двете питиета от мозъка си и да спра рокендрола на мислите. Дълго стоя под душа, сапунисвам се бясно. Надбягвам се с разума. Връщам се в стаята и заставам гол пред огледалото, с наведена глава. Възбудата напуска тялото ми и въздъхвам облекчено. Вдигам очи и в отражението му виждам отворената врата и Маргарет. Стои облегната на рамката, вцепенена, с широко отворени очи. Дърпам уплашено хавлията от леглото, но тя ме спира с жест.
- Чакай! Нека те погледам!...Станал си още по-красив! - гласът й е приглушен и молещ.
Пускам хавлията и поглеждам в огледалото.
- Ти също не си се променила! - първите думи които ми хрумват и губя търпение. - Какво ти става? Не мога да те позная! - питам я и се загръщам в хавлията. - Не съм на корицата на еротично списание!...
- Промених се!...През последните пет години и аз не мога да се позная!...
- Забелязах и защо?...Аз ли направих нещо?... - недоумявам.
- Да!... - отговаря ми тъжно. - Ти направи всичко, но не нарочно, несъзнателно и нямаш никаква вина! - очите й се пълнят с влага. - По-скоро аз обърках всичко!...Живота си, чувствата, желанията, сънищата!... - приближава се и гали раменете ми.
Треперещи ръце, сълзи и горчива усмивка. Не може да бъде! Не искам да приема истината. Клатя глава. Обръщам се с лице към нея и събирам цялата си смелост преди да задам въпроса, чиито отговор вече знам. Тя плъзга ръцете си по гърба ми с ласка, далече от представата ми за майчина нежност.
- Ти си влюбена в мен, Маргарет,... нали?... - изричам смело въпроса и затаявам дъх. - И от кога?... - задъхвам се от откритието си.
Жената пред мен е съкрушена, аз съм изумен от случващото се.
- От деня в който навърши двадесет години!... - признава мълвейки. - Видях някакво момиче да те целува на двора и изпитах ревност! Поисках аз да съм на нейното място и тогава разбрах, че съм се влюбила в доведения си син! Каква ирония!...- терзае я спомена.
- Баща ми знаеше ли? - плаша се излишно.
- Може би се досещаше!...Един ден ми каза, че страдам от болест, която ако не ме убие, ще ме лиши от здрав разум!...
- Толкова ли терзае чувството? - питам объркано.
- Вече няма значение! Времето ми изтича и всичко ще се забрави!... - отвръща уморено.
- Колко?... - досещам се и питам с една дума.
- Ден, седмица, най-много месец!... - и се усмихва с ирония на невъзможната си любов. - Все пак получих още един шанс, отново да те видя!...
Реагирам като рицар. Импулсивно хващам ръцете й.
- Ела да те прегърна!... Не мога да ти отговоря, без да те нараня, но те разбирам!... - и обгръщам раменете й.
- Не бъди циник и не ме съжалявай! Аз сама си причиних достатъчно болка! - вика в лицето ми и ме блъска.
- Не съм циник!...Реалист съм!...Не разбирам как си се поддала на тези чувства, но... - и спирам. Маргарет се олюлява и я хващам преди да падне на пода. Вдигам я и я отнасям в стаята й. Лягам до нея и я прегръщам. Сълзите й пресъхват и заспива. Излизам тихо от стаята.
Опитвам се да приема случилото се. Преживяното ми идва в повече и в главата ми се въртят някакви безразборни мисли. Сигурно Маргарет е изпратила писмото с онзи стих, но така й не я попитах, а вече няма и значение. Не съм и предполагал, че мога да бъда обект на такава луда любов. Не съм давал на Маргарет повод да мисли, че гледам на нея по различен от допустимия начин. Тя е тридесет години по-голяма от мен. Тези истории са присъщи на Холивуд. Единственото разумно обяснение е, че любовта не подбира време, години и разстояние. Връхлита и превзема или сърцето, или разума. Ако Кари беше влюбена в мен, знам как щях да постъпя и вероятно щях да бъда най-щастливия мъж на земята. Единственото, което мога да предложа на Маргарет е утеха и подкрепа. Решението не е леко. Благороден жест, към една влюбена в неправилния мъж болна жена. Баща ми би одобрил и би се съгласил с решението ми. Обаждам се на Грег и му казвам, че се налага да остана в имението още известно време. На Кари казвам истината за болестта на леля й, премълчавам подробностите и обещавам да не я оставям сама в трудния момент. Щастлив съм от близостта й и възможността да общувам с нея. Тя е стимула да спазя докрай обещанието, което съм си дал.
Кари ликува. Присъствието на Филип я кара да се носи на крилете на щастието и да мечтае. Стига й да го вижда и тайно да му се любува. Толкова е хубав, а все няма време за нея. Силите на Маргарет бавно я напускат . Вечер Филип тихо влиза в стаята й , ляга до нея и я прегръща. Тя се усмихва и заспива. Той излиза.
Денят е слънчев и горещ. Обикалям къщата и търся Кари. Решавам да отида до езерото. На брега лежи роклята й. Поглеждам към водата и Кари изплува на повърхността. Свалям ризата си и влизам в езерото. Кожата й блести от лъчите на слънцето и къдриците й се пилеят по водата от порива на вятъра. Забелязва ме и вика.
- Не приближавай, моля те! Оставих роклята си на брега! - и потъва във водата до шия.
- Какво прави там роклята ти, госпожице? Може някоя хищна риба да те захапе по... - смея се, но въобще не ми е до смях. Чувствам се като лъв дебнещ плячката си. - Благодари се, че съм аз!... - добавям несигурен в намеренията си.
Кари ме гледа уплашено. За първи път вижда напрегнатото изражение на лицето ми, но отговаря.
- Няма да ме уплашиш с твоите шеги! - гмурка се във водата за кратко и пак показва лицето си на повърхността.
- Не си играй с търпението ми, Кари! - заканвам се .
В очите ми бушува лава, готова да залее езерото. Кари не разбира състоянието ми и продължава да се закача.
- Помниш ли как играехме тук като деца? - и ме пръска с водата смеейки се.
Гледам я усмихнато и също я пръскам. Хвърля към мен струи и се залива от смях. Препъва се в дъното, залита и потъва в езерото. Гмуркам се и я изтеглям на повърхността. Съвземам се от уплахата и изненадата. Голият й гръб е залепнал в гърдите ми. Неочакван допир и влудяващо усещане. Двете ми ръце държат гърдите й, а тя, в желанието си да се прикрие е сложила ръцете си върху моите и несъзнателно ги натиска. Не осъзнавам какво върша. Спускам леко език по шията й и нежно хапя кожата. Спирам зад ухото й , галя го и тръгвам обратно надолу. Ръцете ми стискат гърдите й и зърната им набъбват в пръстите ми. Бомбата, която тиктака в главата ми е на ръба на мощен взрив. Кари усеща всичко, но не мърда, не издава звук. Сковала се е. Продължавам да движа ръце по гърдите й. Потреперва и се раздвижва. Диша тежко.
- Филип, какво правиш? - шепне едва доловимо.
- Опитвам се да те съживя! - отговарям с дрезгав глас.
- Това не е съживяване!...Това е прелъстяване, батко!... - мъмри ме с ирония. - Ще ме пуснеш ли вече!...
- Ще те пусна, но ти държиш ръцете ми на място, което е много приятно на допир! - смея се като пълен идиот и с неохота пускам гърдите й. - Извинявай! Няма да се повтори! Увлякох се!... - и я гледам виновно.
Тя слепва за кратко устни с моите и плува към брега.
- Защо направи това? - викам след нея.
- За благодарност, че ми спаси живота! И не се обръщай, докато не се облека, моля!...
Усмихвам се на невинната момичешка целувка. Обръщам се скришом и забивам поглед в красивия й гръб и малкото стегнато дупе. Свалям панталона и боксерките под водата и се оставям в хладната й ласка. Да спра тиктакането на бомбата в главата си и да овладея изригването на вулкана, чиято лава гори в бедрата ми.
От няколко дни Кари ме избягва. Сам съм си виновен. Случката в езерото беше инцидент, аз я превърнах в причина и се възползвах. Самоконтролът ми в нейно присъствие изчезва. Разумът също. Хормонът на щастието не ме пуска. Всеки ден качва дозата. Търся повод да се приближа до нея. Виждам как ме гледа. Уплашена е като сърна и има чувства, които я тревожат. Намирам я в салона. Пише нещо и хвърля листовете хартия по масата. Заниманието е досадно. И аз ще досаждам. Решен съм.
- Какво ще правиш днес? - питам внимателно и се надявам плана ми да проработи.
- Преглеждам някои неотложни документи, после ще видя! - отговаря отнесено и не ме поглежда.
- Искаш ли после да пояздим? Не съм се качвал на кон откакто ви напуснах! - удрям го на носталгия.
- Можеше да останеш и нямаше да ти се налага да си припомняш как се обяздва кобила! - лицето й пламва от казаното. - Не се изразих правилно! Извинявай! Имах предвид кон!... - свежда глава засрамено.
- Ако знаех какво изпускам, нямаше да тръгна! - продължавам да я обърквам.
- Е, нали сега си тук! Ще ти припомня правилата! - съгласява се и играта с думи приключва.
Яздим спокойно по пътя в близката гора. Говорим си и се смеем. Доволен съм,че е с мен. Присъствието й ми е повече от приятно. Влече ме в посока, която не знам къде ще ме изведе, а искам да разбера. Сръчквам коня в ребрата. Той литва в шеметен галоп. Кари ме последва. Конят й цвили и се втурва напред. Тя губи контрол над животното. Аз бодвам в ребрата моя и я настигам. Конят й е уплашен и се изправя на задните си крака. Успявам да хвана Кари и я прехвърлям на моя кон. Пускам я пред мен и я стискам в прегръдка. Уплахата и адреналина са ме замаяли. Не му мисля много. Пленявам устните й властно. Целувам я както си му е редът. Мъжки. Не се дърпа, но и не отговаря. Хубаво й е. На мен още повече. Палав съм до прималяване. Откъсвам се от устните й преди да направя още някоя глупост. Сладки са. Меки и пухкави, с вкус на мед. Поглеждам я объркано. И тя ме гледа. Притеснено.
-Така не се целува по-малка сестра! - укорява ме и стиска устни.
- Кой казва, че си ми сестра?- мигам любопитно. - А как?...
Кари кръстосва ръце на врата ми и ме целува по бузата.
- Ето така! ...Сега ме върни на коня и да се прибираме! Стигат ни толкова емоции!...За днес!...
Моите емоции не ме пускат. Това момиче бърка под лъжичката ми. Познавам аромата на кожата й, докоснах се до тялото й, опитах и вкуса на устните й. Като ценител на изисканите ястия бих казал,че тя е съвършено блюдо. Насища сетивата и предизвиква апетита. Искам още. А тя какво иска? Не ме отблъсква, но и не се съгласява напълно. Има привличане, има и отдалечаване. Усещам, че се влюбвам, но отлагам признанието си. Различен съм. Тя ме променя със светлинна скорост. Сигурен съм, че ме харесва. Защо крие чувствата си? Как се крият чувства? Нали съм по-зрял, ще продължа да я провокирам. Изложил съм се достатъчно пред себе си. Любовта е слабост. Маргарет е жив пример. Тя се влошава. Не излиза от стаята. Храним я в леглото. Продължавам с благородното си дело и всяка вечер я приспивам с прегръдка. Една нощ в просъница ме пита:
- Защо го правиш?...
- Давам ти своята подкрепа и разбиране! Ти на времето също се погрижи за мен! Не нарушавам ничии правила!...
За първи път Маргарет докосва тялото ми с устни. Целува рамото ми. И за последен път!....Няколко дни по-късно ни напуска. Отива си....
Сякаш планина се смъква от плещите ми. Бавно си връщам нормалното състояние на духа. Вече мога да си отдъхна и да реша какво да правя. Изоставих работата,приятелите и Патриша. Ще трябва да се върна в града и да помисля за бъдещето. Кари се държи странно. Разстроена е от смъртта на леля си. Разбирам я. И не съм разбрал правилно. Предстоящият сблъсък с нея ме изненадва. Стягам багажа си, а тя нахлува в стаята ми като ураган.
- Забавлението тук приключи и вече нищо не те задържа!...Ще си тръгнеш отново, нали?- гласът вибрира от напрежение.
- Не те разбирам! Какво искаш да кажеш? - взирам се в гневния поглед.
- Не съм вярвала, че си такъв перверзник! - замеря ме с думите в лицето. - Видях те как влизаш в стаята й и излизаш оттам полугол! - говори с погнуса. - Тя можеше да ти е майка!...За Бога!
- Видяла си ме, но нищо не си разбрала! - крещя и я бутам да седне на леглото. - Не бях любовник на Маргарет и не бих могъл! Само се опитвах да й помогна! Не съм я докосвал ! Заклевам се!...
- Тогава защо? - пита отчаяно.
- Това което ще ти кажа изглежда странно, но е факт! Леля ти беше влюбена в мен! От много време! Разбрах го вечерта, след завръщането ми! - следя я с поглед и продължавам да говоря. - Нито веднъж не поиска да я докосна като мъж!...Нямаше и да го направя! Утешавах я с прегръдка и чаках да заспи. После се връщах в стаята си. Това е!...
- Това е! Така ли?...- подскача срещу мене. - Искаш да повярвам на тази измислица, за да успокоиш гузната си съвест! - и тръгва към вратата, а аз я хващам и я спирам.
- Кари! - шепна в лицето й - Харесвам те повече, отколкото мога да си позволя за момента! Иска ми се да не е така и не мога да го обясня!Трябва ми време за да превъзмогна преживяното, а на теб време, за да го осъзнаеш и да ми повярваш! - галя лицето й и забелязвам сълзите. - Ти защо си ме следила? - пронизва ме съмнение. - Не ми казвай, че и ти си влюбена в мен! - удрям думите със сарказъм.
- Аз да съм влюбена в теб?... - брани се енергично. - Коя съм аз, да претендирам за твоята любов? Нейната ти е била достатъчна! - отговаря ехидно. - За кой се мислиш, по дяволите?!...
Вземам я в обятията си и мълвя докосвайки устни в нейните.
- Какво знаеш ти за любовта? Мисля, че все още не познаваш добре смисъла на тази дума!...Не ти позволявам да ме съдиш! - колебая се с поглед прикован в нейния.
Подивял съм. Близостта й ме изкарва от релсите. С мъжка настойчивост разтварям устните й и нахлувам невъздържано. Хващам езика и изпитвам дъха с ласкаво движение. Плъзгам го навън и навътре с тихо скимтене. Смачквам устните й нежно и ги засмуквам сладко. Замъглявам разума. Вкопчил съм се в нея като удавник, хванал последното парче дърво от потъналия кораб. Ръцете ми галят гърба й. Трепери и я пускам. Жива е на половина.
- Урок номер едно!... - говоря твърдо и гневно. - Когато целунеш мъж така, както го направих аз, пак ще говорим за любов!Порасни!...А сега ме извини! - и се заемам се с куфара.
Кари излиза тичайки от стаята и удря силно вратата. Влиза в нейната и я заключва. Хлипа неутешимо. Филип е нейният принц на бял кон и тя го обича. Той дали я обича? Играе ли си с нея? Каза й, че я харесва, но какво не може да си позволи? Не разбра смисъла на думите. Запомни целувката и ласките. Запомни прегръдката. Вече не иска баткото. Иска мъжа. Пораснала е за една целувка време. Той отново си тръгва. Тя остава без него. И ще продължи да го обича.
2
Прибирам се в града омърлушен, обезверен и с тежки мисли. Кари остана сама в имението, затова наех мъж и жена, да й помагат. Не се срещам с приятелите, избягвам и Патриша. Главата ме боли постоянно от липсата на адекватно решение. Знам само,че Кари ми липсва и съм влюбен безразсъдно. След дълъг и труден разговор , слагам край на връзката с Патриша. Уверявам я, че вината е изцяло моя. Залъгвам я с напразни обещания. Единствено Грег има благоволението ми и търпеливо изчаква пръв да заговоря. Кани ме на питие и сядаме в един бар. Мълчи и ме изучава с поглед, аз се разсмивам.
- Понасяш стоически настроенията ми,защото те човърка любопитството и не смееш да питаш!...
- Не съм казал нищо и не те притискам! - отговаря сърдито. - Когато си готов ще разкажеш!
- Добре, но няма да ми четеш лекции! Поръчай по още едно!...
Чукаме се и притеснено започвам да разказвам. Изливам душата си. Не казвам за Кари. Замлъквам. Грег вдига тържествено тост:
- За теб,приятелю!...Нямам думи!...Ти си рядка порода!..Благородник с голямо сърце! - трогва ме с думите си. - Аз не бих могъл да постъпя така!...А нещо за писмото разбра ли?
- Мисля, че е дело на Маргарет! Нямах време да се ровя в тази история! Вече е без значение!...
- Има нещо, което не ми казваш! Познавам те добре!...Защо се раздели с Патриша? Тя какво общо има с твоята история? - изпитва ме с очи.
- Осъзнах, че съм с нея заради един спомен от миналото, а тя не заслужава това! - говоря неясно.
- Този спомен има ли си име или е несподелена любов? - настоява да говоря открито.
- Не споменавай тази дума! - втриса ме и гълтам питието на екс.
- Нямаш застраховка! Довери ми се, че да ти олекне! - насърчава ме с усмивка.
- Тя е моето друго аз! Моята съвършена половина! Не съм сигурен, че е готова да мисли за мен по същия начин! - заравям ръце в косата си. - Искам я! Искам да укротя и своята нетърпеливост. Събуждам се нощем като гладен звяр, оглеждам се и я търся, а това не ми харесва!...
- Затънал си в гъсто блато, приятелю и дано избавлението дойде по-скоро! - успокоява ме Грег.
Избавлението почука на кабинета ми неочаквано. Три месеца след смъртта на Маргарет, при мен се появи непознат мъж, с черно куфарче и се представи.
- Аз съм адвоката на Маргарет и искам да Ви поканя на четенето на завещанието й, тази събота, в имението!...
Шокиран съм и не реагирам адекватно.
- Не ме интересува! Направете го без мен!...
- Страхувам се, че това не е възможно! - отговаря ми хладно мъжа. - Ако не присъствате няма да мога да го отворя! Такова е желанието на завещателката!...
- Добре тогава! - дразня се излишно, но се съгласявам, а мъжът си тръгва.
3
Седим в салона на къщата с Кари и не се поглеждаме. Адвокатът чете завещанието. Към средата на текста се прокашля многозначително и продължава.
- Сега пристъпвам към най-важната част и моля да слушате внимателно! - вдигна завещанието до лицето си. - "На племенницата ми Кари и доведения ми син Филип завещавам равни дялове от имението, при следното условие: - пак ни поглежда . - В продължение на три месеца, двамата ще живеят в имението, без право да го напускат. Ще се грижат за поддръжката и ще си помагат взаимно. В случай, че двете страни не се договорят или откажат да изпълнят условието, имението ще бъде дарено за благотворителни цели и двама ще трябва да го напуснат." Това е!... - и оставя документа на масата.
С Кари скачаме от местата си и говорим един през друг.
- Какъв е тоя цирк? - питам аз.
- Какви са тия игрички на леля ми? - пита тя.
- Това няма как да стане! - викам гневно.
- Абсурд! - вика и тя.
- Не ме интересува нищо! Тръгвам си! - крещя от яд.
- И аз не съм съгласна с това! - крещи и тя.
- Моля ви да се успокоите и да проявите малко здрав разум! - опитва се да ни успокои адвоката. - Става въпрос за три месеца! Нима наистина искате да се разделите с имението поради неясни за мен причини? - въздъхва с огорчение и вади от куфарчето си две писма. - Тези две писма са за вас , от Маргарет! Имате десет минути на разположение да ги прочетете, след което очаквам да чуя решението ви! - и ни подава пликовете.
Кари първа се престрашава и отваря писмото на Маргарет. Сяда на мястото си и чете:
" Мила моя,
Знаеш колко много те обичах и се стараех да бъда майката, която загуби. Справих се, защото ти израстна пред очите ми, превръщайки се в нежно цвете с чиста душа, а после в красива жена, с изпълнено с обич сърце. Не ми беше трудно да забележа как неусетно се влюби. Срамежливите ти скрити погледи и променящия се цвят на лицето ти ми бяха достатъчни. Изненадана си, че съм разбрала и нищо не съм ти казала?! Само влюбена жена може да разпознае трепетите в сърцето на друга влюбена жена. Аз бях влюбена. Моята любов беше късна, греховна и ненужна, но необходима на самата мен. Затова те моля да не чакаш и да не се лишаваш от възможността да познаеш истинската любов. Отвори сърцето си и бъди щастлива, и заради мен. Любовта е дар, затова не я пускай да си отиде. Бъди смела и вземи това, което вече ти принадлежи.
С обич: Маргарет
P.S. И престани да четеш стихове! Време е някой друг да ти рецитира!... "
В изражението на Кари се сменят изненада, тъга, болка, съжаление, надежда и накрая тръгват сълзи. Защо леля й е написала такова писмо, какво точно е искала да й каже и защо трябва да живее три месеца под един покрив с Филип? Дали е била с ясно съзнание? Думите на леля й за любовта хвърлят сърцето й в пламтяща от мечти клада. Тя поглежда към Филип, а той отваря своето писмо и чете:
" Скъпо мое момче,
Твоето благородно сърце и красивото ти лице стопляха душата ми. Ти не позволи нито веднъж да се почувствам жалка и унизена. Потуши болката ми и укроти страстта, само с ударите на сърцето, което биеше близо до мен. Преживя страданието ми с мен и ми показа друго измерение на любовта. Моля се да не съм изтръгнала мечтите ти за истинска любов. Тя е толкова близо до теб и чака да й протегнеш ръка, и те иска. И ти я искаш! Вземи я в обятията си и я прегърни така, че да усети силата на любовта, която носиш в сърцето си. Бъди щастлив и благословен!
Маргарет
P.S. Прочети някое и друго стихотворение. Влюбените жени обичат римите!..."
Мачкам нервно листа и не знам какво да мисля. В думите на Маргарет има някаква загадка. Знаела е някаква тайна, но не я е споделила. Послеслова й за поезията ми се струва забавен и си спомням за анонимното писмо. Опитвам се да разбера защо настоява да живея в имението три месеца. Какво е очаквала да се случи през това време? Загадката предизвиква любопитството ми. Кари мълчи и гледа тавана. Адвокатът се прокашля подканящо.
- Е, какво решихте?...
- Мисля, че идеята на Маргарет не е толкова лоша! - обръщам монетата. - Все пак това е бащиният ми дом и ако от престоя ми тук зависи бъдещето му, така да е! - постъпвам разумно.
Кари ме гледа с разширените си зеници и се пита защо така бързо променям решението си. Какво ли е написала в писмото ми Маргарет? Колебливо заговаря.
- Не знам защо Филип така бързо промени мнението си, но за едно съм съгласна с него. Това е неговият дом и ще е глупост да го оставим в чужди ръце. Нека опитаме и ако не се получи ще се откажем!... - следва логиката ми.
И аз се питам за съдържанието на нейното писмо. Видимо доволен адвоката събира документите и си тръгва. В салона пак цари мълчание. Дълго и напрегнато. Двамата се дебнем с поглед като хищници. Тревожа се от враждебното поведение на Кари, а тя избягва близостта ми. Дишането ни хвърля искри синхронно и заплашва да скъса нишката на добрите обноски. Разсмивам се.
- Кари, познаваме се отдавна. Израснахме заедно. Нали нямаш намерение да се държиш с мен като с враг? - говоря през смях и спирам дъха й с изпръхнали от желание устни, в ума си.
- Не съм ти враг!...Просто още съм ти много ядосана! - отговаря студено и овладява порива да се хвърли в него и да му поднесе устните си.
- Нима още не си забравила онази целувка? - провокирам я невинно . - Беше просто урок!...Но мога да продължа с уроците, ако искаш! - и правя крачка към нея.
- Държиш се като Дон Жуан, а не си такъв в действителност! - отстъпва назад, смутена от думите ми.
- А ти като девица, дала обет за целомъдрие! - настъпвам с думи и знам, че съм прав.
- Сега се държиш като задник, господинчо! - изригва гневно. - Не ти влиза в работата каква съм и с кого съм! И знаеш ли какво? Нека се разберем! Ще спазваш дистанция и няма да навлизаш в личното ми пространство!...
- Извинявай! Отново прекалих! - отстъпвам веднага. - Ще се постарая да съм кротък и незабележим!...До скоро! - и напускам салона.
Кари въздъхва с облекчение. Денят беше дълъг и напрегнат. Оставането на Филип в имението е всичко, за което е мечтала, но закачките му и намеците я плашат. Той е по-голям, по-зрял и по-опитен от нея. И красив. Обича го, но не си признава. Голото тяло, което е видяла Маргарет, за Кари е само предположение, което вихри фантазията й и тя често го сънува. Как ли изглежда в действителност?...Усмихва се на неприличните мисли. Допадат й.
Слизам в салона за закуска и чувам гласове на двора. Приближавам до прозореца и виждам как Кари разговаря с някакъв индивид, почти извисен до определението за мъж. Мускулест, симпатичен, с лукава усмивка и типичните маниери на прелъстител. Топката, която се настанява в корема ми тежи като оловно гюле. Кари се усмихва доволно, след всяка невъздържана ласка и отговаря колебливо на ухажването. Двамата говорят още малко, а после симпатягата страстно спуска устни по шията й. Имам чувството, че чувам мляскането му в салона. Сядам да закуся, но всяка хапка ми горчи. След минута влиза Кари. Лицето й е поруменяло и сияйната й усмивка убива и последния ми опит да закуся нормално. Преглъщам и облизвам устни, изчаквайки погледа на Кари.
- Тази сутрин изглеждаш щастлива! - непринуден съм. - Кой е той?...Приятелят ти?... - питам , надявайки се да чуя отговор, който ще ми хареса.
- Да! Приятелят ми! - дразни ме демонстративно .
- Симпатяга е! От кога сте заедно! - въздържам се да не избухна.
- Запознахме се след твоето заминаване! - набляга на последната дума и се взира в мен.
- Толкова самотна ли беше?... - отклонявам погледа й с въпроса.
- Въпреки подигравателните ти забележки, не нося девствен пояс и не съм дала обет за целомъдрие! - възстава срещу мен смело.
Кръвта ми кипва и изчаквам гнева да премине.
- Не ме дразни, а ми отговори!...Какво те заведе при него? - тая надежда да чуя искрен отговор.
- Не съм монахиня, Филип! Аз съм на двадесет години, но не съм нарушила нито едно от правилата на доброто поведение! - успокоява ме уверено. - Този отговор задоволява ли те?...
Изпускам тихо сгъстения в гърдите ми въздух и се усмихвам благо.
- Не е важно дали аз съм доволен, а ти! - смекчавам тона. - Ще ти дам един съвет! Внимавай с този твой приятел. В него има нещо, което ме тревожи и дано не съм прав! Обещай ми! - говоря за другия без ревност, все едно е предмет.
Мъжагата не е достоен противник. Може единствено да предизвика проблеми от друго естество и се надявам това да не се случи. Готов съм да се откажа от Кари, стига мазника да не я доближава повече от допустимото. Да не я нарани.
След няколко дни в имението се появява Грег. Сияещ и любопитен, с типичната за него самодоволна усмивка.
- Ей, братле, така се радвам да те видя! Не ме каниш, ама не издържах вече и ето ме тук! - хили се подкупващо. - Липсваше ми, приятелю!...
- Радвам се, че дойде! - отвръщам искрено. - Имах нужда от малко разнообразие и свеж приятелски полъх!...
- Нямам търпение да ми разкажеш защо се замонаши тук!? - дразни ме приятелски.
- Първо ще идем до рибарския кей, ще пием по питие, а довечера ще си поговорим по-обстойно. - обещавам и го бутам към вратата.
В салона забързано влиза Кари. Руменината по лицето й е избила в ярко червени петна, а устните й треперят. Спира пред нас и гледна объркано.
- Кари? Какво става? - политам като Икар към нея. - Добре ли си?...
- А, добре съм, добре съм! - фъфли несигурно. - Извинете, че ви прекъснах! - и тича към стаята си.
- А тя е?...И какво по дяволите става тук? - пита Грег, забелязвайки тревожния ми поглед.
- Това е Кари! Говорил съм ти за нея, но явно си забравил! - фъфля и аз.
- Но не си ми казал, че е толкова красива! - бодва ме на точното място.
- Да не си посмял да протегнеш пипалата си към нея! - викам и съжалявам за необмислената си реакция. - Тя е забранена зона за всякаква дръзка мъжка похот!...
- Боже, Филип, говориш като влюбен!...Какво ти става, братле?... - гледа ме учудено Грег.
- Я стига си бръщолевил безмислици!...Хайде, да пием по нещо у дома! Утре ще слезем до кея!... - разсейвам го и наливам питиетата.
- Разкажи сега какво правиш по цял ден? Бездействието май не ти се отразява добре! - подигравателен е и ме забавлява.
- Малко е скучно и еднообразно, но не съм сам! - вдигам пръст многозначително.
- А, да, Кари!...Разкажи ми повече за нея! Изненадах се, че е толкова красива и си скрил това от мен!...Тя ли е другата ти половина?...
- Познаваме се от деца и израснахме заедно. Тя вече е голяма и отношенията ни преминаха на друго ниво. По някакъв начин се чувствам отговорен за нея и се радвам, че съм наблизо, макар и за кратко. - убеждавам се в своята безкористност.
- Не отговори на въпроса ми!...И откога проявяваш такава отговорност към красивите жени? - предизвиква ме Грег. - Има ли и друго, рицарю?...
- Казах ти какво мисля и стига си търсил под вола теле! - скастрям го и не отговарям на въпроса. - Пак те предупреждавам да стоиш настрани от нея. Сериозен съм!
- О кей! - вдига ръце Грег. - Не се пали като кибритена клечка!...Наистина ли не си влюбен в нея?... - дразни ме и сменя темата. - Знаеш ли, че Патриша ме пита за теб? Каза ми, че й липсваш и иска да опитате отново!
- Кажи й да не ме търси! - отговарям студено. - Това между нас няма да се получи. Никога! Навремето допуснах грешка и няма да я повторя!...
- Тя е голямо момиче, Филип и аз не мога да й попреча. Най-разумно е да говориш с нея сам! Колкото по-скоро, толкова по-добре!...
- Прав си! Ще поговоря с нея! - съгласявам се неохотно.
Прекарваме дните в разходки и разговори, приятни вечери и смях. През повечето време Кари се размотава около имението с обожаващият невъздържаните ласки Казанова. Заедно сме само на вечеря. Зоркото око на Грег улавя погледите, които си разменяме и хитро се усмихва. Убеден е, че няма да издържа още дълго и ще се изповядам. Следя Кари като ястреб. Кога излиза, кога се връща, как изглежда. Нетърпеливите ми обхождащи погледи издават всичко. Едно е видно. Не се владея. Влюбеният мъж е прозрачен като венецианско стъкло. Вече не ми пука от Грег. Вървим една вечер към имението, след няколко чашки сгряващо кръвта уиски и шумно разговаряме. Доста е късно и забелязвам светещите прозорци на салона. Оставили сме Кари сама в имението и е странно, че все още е будна. Нещо ме жегва силно и тичам към къщата.
- Ела бързо! - викам на Грег. - Нещо не е наред! - и се оказвам прав.
Нахълтвам в салона като обезумял и картината, която се разкрива пред очите ми ме парализира. Кари лежи на дивана с раздърпани дрехи и скимти под тялото на симпатягата, който се опитва да свали блузата й и озверен до краен предел шепне в лицето й.
- Пусна ли му вече, а? Сега ще проверя, за да пуснеш и на мен! - съска възбудено. - Докога ще ме разиграваш?...Мислиш, че не виждам как точиш лиги по оня красавец!? - и мляска шията й, насочва се към гърдите.
Изтрещявам. Хващам го за колана на панталона и го забивам в земята с цялата си сила.
- Ах, ти, копеле мръсно!...Знаех си, че не си никакъв мъж! - дишам яростно с дъх на дракон. - Ще ти откъсна топките и ще ги сложа за обеци на ушите ти! Така ли са те учили да се отнасяш с жените?... - и посягам да го ударя с юмрук, но Грег хваща ръката ми.
- Спри, Филип! Не си заслужава да цапаш ръцете си с това животно! - вика силно, за да го чуя.
- Ще го убия, разбираш ли, ще го убия! - крещя извън кожата си и коленича до Кари. - Всичко е наред, малката ми! Тук съм! - вдигам я на ръце и казвам на Грег през зъби. - Изхвърли тази измет от тук! И му кажи, че ако още един път го видя близо до Кари ще му откъсна не само топките!... - и я понасям към стаята.
В ръцете ми е. Крехка и беззащитна. Прилича ми на кристална ваза. Главата й лежи на рамото ми и пари като въглен. От очите й се стичат сълзи и попиват в яката на ризата ми. Внасям я в стаята и я слагам да седне на леглото. Клякам на пода пред нея, оправям блузата й и повдигам внимателно лицето.
- Добре ли си?...Какво искаше той от теб?... - питам с обезумял поглед.
- Нещо което не мога да му дам и не искам!...Искаше много!...
- А ти какво си му дала до сега?... - спирам да дишам с пресъхнало гърло .
- Нищо за което да се разкайвам!...Бях глупава!... - сяда в скута ми и обвива ръце около врата ми . - Какво щях да правя без теб, Филип? - говори като насън. - Беше страшно и ти беше прав!...Трябваше да те послушам!...
Дъхът й пълзи по кожата ми и устните докосват врата ми. Ризата ми е разкопчана наполовина и топлината на кожата ми прогаря плата.
- Всичко мина!...Той повече няма да те притеснява! - успокоявам я и се опитвам да се освободя от прегръдката, но тя се е вкопчила здраво в мен и не ме пуска.
- Целуни ме!...Моля те!... - стене в ухото ми.
- Недей!...Сега това не е най-добрата идея!... - опитвам се да я отблъсна , но непокорните ми ръце искат друго. Теглят я по-близо до мене, галят нежно гърба й и възбудата ме връхлита.
Кари не чака да я целуна. С едно движение смъква ризата ми под раменете и засмуква кожата ми. Едното рамо, после другото и отново, и отново...Сладки и възбуждащи целувки. Езикът й се плъзга по гърдите ми и се насочва към лицето. Прави го плахо. По-скоро желанието я насочва. Не е момента за такава игра. Повалям я на земята, хващам ръцете й и я притискам с тялото си. Стискам устни, няма да я целувам.
- Какво правиш, Кари?... - ръмжа тихо. - Какво искаш?...Добре!...Урок номер две!... - Навеждам се и съвсем леко галя устните й . - Понякога е нужно само едно докосване, за да покажеш любов! Но ако всеки път ще докарваш мъжете до състоянието, в което съм аз в момента, ще трябва още много пъти да те спасявам!...А мен кой ще спаси?... - смея се и я целувам по челото. Вдигам я и я слагам в леглото. - Сега си почини!...И знаеш ли,... пораснала си!...
Спирам в коридора и се облягам на стената. Скубя леко косата си и търкам кожата на лицето. Кръвообращението ми сякаш е спряло, а кръвта във вените ми е гъста като желе. Импулсът, който обикновено ме атакува сега е заря, пръскаща искри по цялото ми тяло. Кари ме влуди с неподозираната страст, вероятно причинена от шока, който преживя. Но е пораснала. Преглъщам жадно и съм готов за още, и още. Поемам си дълбоко въздух и влизам в салона при Грег.
- Как е тя? Добре ли е?... - пита веднага .
- Добре е!...Трябваше да предвидя, че това ще се случи! Няма да си го простя! - не владея емоциите си.
Грег ме бута на дивана срещу него.
- Ще си признаеш ли най-сетне?... - усмихва се широко. - Влюбен си!...
- Не съм влюбен!...Луд съм! Луд съм по нея! - плюя камъчето и ми олеква.
- Ами добре!... - въздъхва с облекчение. - Какво те спира?...Съдейки по погледите, който си разменяте май сте на един и същи кораб!
- Мислиш ли?...
- Сигурен съм!...
- И тогава?...
- Ами действай!...
- Не знам! Сякаш ме е страх!...Тя е пъпка, аз съм отворен цвят! - говоря поетично.
- Пъпката също търси топлината на слънцето! Направи така, че да разцъфне!- отговаря и той поетично. - Колко силно я искаш?...
- Цялата!...До края на дните си!...
- Тогава поговори с нея, кажи й какво чувстваш! Накарай я да ти се разкрие!...Цял живот ли ще агонизираш покрай нея?! ...
- Не!...Обичам я прекалено! - признавам открито. - Благодаря ти!...
Подреждам мислите си за предстоящ разговор с Кари. Искам да сложа край на агонията си и да изясня отношенията си с нея. Грег се върна в града и не пропусна преди тръгване да произнесе последната проповед. Надъхал ме е и нищо не може да ме спре. С Кари подреждаме масата за вечеря, говорим си тихо и се заливаме от смях. В салона неочаквано се появява Патриша. Замръзвам от изненада. От благата и добре възпитана бивша приятелка няма и следа. Диша насечено и думите й текат като мътна придошла река.
- Не ми се обади и реших да видя с очите си какво се случва тук! - убедена е в правотата си. - Това прислужницата ти ли е?...Или е новото ти завоевание?... - обхожда с очи Кари.
- Патриша, моля те, спри! Това поведение не ти подхожда! - пристъпвам към нея.
- Поисках един шанс! Само още един шанс! А ти се забавляваш тук с някаква малка пикла и дори не благоволи да ми се обадиш! - крещи гневно в лицето ми бившата.
Кари излиза тичайки от стаята. Хващам ръката на Патриша и я стискам грубо.
- Мисля, че отдавна се разделихме?!... Аз шанс не съм искал! Държиш се инфантилно и не ти дължа обяснение!... - вече ме е ядосала доволно.
- Моля те, нека поговорим? - смекчава тона. - Да отидем в стаята ти и да поговорим спокойно! Извини ме! - умолява ме и гали с поглед като котка.
- Добре! - отстъпвам с намерение да приключим бързо. - Ще поговорим и след това си тръгваш! Веднага!...
Кари влиза в стаята си и отваря прозореца. Надвесва се над него и диша. Досега никой не я е наричал с такива обидни думи. Какво иска от Филип тази жена и защо я нарече завоевание? Кари не знае нищо за живота му в града, нито за жените с които е бил. Не се е замисляла. А ето, че една от тях, гневна и вероятно отблъсната се изпречи на пътя й. Изпитва съжаление. Съжалява и себе си, неуверена в истинските чувства на Филип. Маха с ръка и излиза от стаята. Коридорът е тъмен и тя тихо тръгва по него. Забелязва, че стаята на Филип е отворена. Приближава и надниква плахо. Чува гласовете на Патриша и Филип.
- Но аз те обичам, Филип и искам да опитаме отново! - говори през сълзи Патриша.
- Мисля, че отдавна се разбрахме по този въпрос! - отговаря студено той. - Не искам да те наранявам повече!...
- Нека поне опитаме! Нека ти покажа колко много те обичам!... - умолява го отчаяно.
Филип седи на леглото с наведена глава. Кари вижда как Патриша сваля роклята си и я пуска на земята. Оскъдните дантелени прашки съблазнително очертават голата плът. Тя бута Филип на леглото и се хвърля върху него като тигрица. Той протестира, а Кари извръща лице и продължава да върви по коридора.
Имението тъне в мрак и само слабата луна наднича за кратко през прозорците. Кари се върти в леглото, прехвърля възглавницата ту на едната, ту на другата страна и стиска очи. Става и тръгва към вратата. Хваща дръжката и я задържа, после отваря и пак се озовава в коридора. Погледът й е привлечен от слаба светлина, процеждаща се от стаята на Маргарет. Бърза натам, отваря смело и влиза. На масата има полупразна бутилка с уиски, върху стола е преметната хавлия, а на леглото в цялото си великолепие, гол и прекрасен спи Филип.
Патриша е съдрала нервите ми до безпорядък и я оставям да спи в стаята ми. Така ми се нахвърли, че ми идеше да я шамаросам. Насила не става. Вземам полупразната бутилка с уиски и отивам в стаята на Маргарет. Минавам през банята и след бърз душ лягам в леглото без дрехи. Обичам да спя гол. Така тялото ми си почива от ненужни дразнители. Уискито е на ръка разстояние , но не ми се пие. Не ми се спи. Лежа със затворени очи и разговарям с психоаналитика в мене. Търся причини, търся отговори. Вратата на стаята се отваря и виждам любопитните очи на Кари. Ако разбере, че съм буден ще я стресирам. Като натюрморт съм за очите й. Ще реши, че го правя нарочно. Стискам очи и се старая да дишам равномерно. Наблюдавам я с крайчеца на окото. Гледа ме с жаден и леко стреснат поглед. Прокарва пръсти по тялото ми. От устните, по шията, през гърдите, чак до бедрата. Изследва ме. Дано не се издам! Гальовното докосване събужда сетивата. Стискам зъби. Смущава я само един детайл. Подробност, за която всички момичета фантазират, докато не се сблъскат с реалността. Не изглежда уплашена. Детайла е в блажено отпуснато състояние. Дали да не заспя? Иначе може и да ме изложи! Кари дърпа завивката и скрива смущаващата зрението й гледка. Взима бутилката с уиски и отпива голяма глътка. Предвидлив съм! Пропълзява в леглото при мен и докосва с устни гърдите ми. Целува. Цяла нощ я прегръщам. Не спя. Тя спи като бебе. Сложила е глава на рамото ми. Доверила се е. Призори отваря очи и уплашено се измъква от прегръдката ми. Изчезва. Буден сън.
Патриша си е заминала. Закусваме с Кари и не се поглеждаме. Притеснен съм от голия си дебют в стаята и обмислям как да поведа разговор.
- Искаш ли да ти разкажа за нея? - питам смутено.
- Не! Мисля, че знам всичко, тоест, разбрах го! - отговаря спокойно. - Това е твоят личен живот и аз нямам право да се меся, нито да те съдя!...- думи на зряла жена.
- Благодаря за разбирането! Оценявам го! - и сменям посоката на мислите . - Някой е влизал през нощта при мен! Знаеш ли нещо?...
- Да! Аз бях! - изненадва ме отново. - Стаята на Маргарет светеше и реших да погледна!
- И какво видя там?... - приближавам стола си и забивам поглед в нейния. - Надявам се, че не съм те уплашил?...
- Не си! - отвръща с непробиваемо изражение. - Завих те, за да не настинеш и те целунах по бузата, както някога! После си тръгнах!...
- Ако знаех, че ТИ ще се погрижиш за мен, нямаше да заспя така,... ГОЛ!... - продължавам да я притискам. - Аз пък сънувах, че спиш в обятията ми и устните ти докосват гърдите ми!...Чуден сън!... - хиля се, а тя губи самообладание и скача.
- Интересно как след толкова уиски успя да сънуваш и даже да си спомниш?! - измъква се и излиза навън.
Моментът на истината е дошъл. Търпението ми се изчерпва и предстои неизбежния последен разговор. Всичко или нищо!...Тръгвам след Кари. Тя бързо слиза към малкия залив, на брега на океана. Сяда на плажа и гледа страстния танц на бушуващия океан. Вълните яростно блъскат брега. Сигурен съм, че така блъска и сърцето й. Сядам и опирам гръб в нейния.
- Дай си ръцете! Ще поиграем на една игра! - и вплитам пръсти в нейните. - Ти ще ми задаваш въпрос, после аз, пръстите ще ни подсказват кой казва истината и кой не! Съгласна ли си?...
- Ти започни пръв!...
- Не смяташ ли, че загубихме достатъчно време?...
- За какво? - пита невинно и пръстите й леко мърдат.
- Знаеш какво имам предвид! - стискам леко ръцете й и се сещам за послеслова в писмото на Маргарет. - "Една утеха имам в тоя свят...
- ...ти мой си грях и ти си моя ад!" - довършва стиха и се опитва да освободи ръцете си, но стискам здраво.
- От къде знаеш тази строфа? - изненадан съм от разкритието.
- Това е строфа от сонет на Шекспир. Аз ти я изпратих преди години! - пръстите й потрепват..
- Ти?!... - решавам да се обърна, но размислям. - Аз мислех, че писмото е от Марагарет!...И защо не ми каза? - и моите пръсти потрепват.
- „Не ми казвай, че и ти си влюбена в мен!“... Помниш ли?... - долавям,че се усмихва и опъва пръстите.
- Боже, какъв глупак съм! Как не се досетих?... - свивам пръсти в нейните.
- Беше ангажиран с любовните терзания на Маргарет! - отговаря иронично.
- Още ли ми се сърдиш?...
- Е, след време осъзнах, че постъпката ти беше благородна!... Маргарет ни напусна щастлива!...
- Какво пишеше в писмото ти Маргарет?...- стискам пръстите й силно.
- Че съм влюбена в теб, но не споменаваше име!...А в твоето?... - стиска и тя.
- Че съм влюбен в теб и ме обичаш, но не споменаваше име! - пръстите ми потъват дълбоко в нейните. - Кога се влюби в мен?...
- Когато ме отблъсна неочаквано в езерото и видях мъжа в теб!...Уплаших се!...Помниш ли?...
- От какво?...
- От всичко. което чувствах и от факта, че не знаех ти какво чувстваш!... А ти?...
- Когато те отблъснах в езерото! Боже, какви сме само!... - завъртам я и я събарям на земята. Щастливата ми усмивка прелива в целувка. Тръгвам от устните, пропътувам шията и спирам между гърдите й. За първи път съм заровил лицето си там, а тя за първи път роши косата ми с пръсти и се притиска силно в мен. - Колко пъти ти показвах, че те обичам?... Колко пъти ти давах сигнали?... Колко пъти ме изправяше на ръба на лудостта?...Знаеш ли?... - Хващам лицето й и разтварям настойчиво устните. Преплитам езика си в нейния с изкусителна нежност. Дърпам кожата й , хапя я леко. От гърдите й излиза звук, пълен с наслада. Жаден съм за нея, възбуден и освободен от задръжките. Кари си поема дъх и заговаря с подпухнали и влажни устни.
- Мисля, че подсъзнателно съм усещала всичко, но ми трябваше време да си го призная и да се освободя от страха. Онази нощ, когато те видях в стаята на Маргарет се освободих! Разбрах, че не искам нищо друго! - гали бузата ми и ме целува звучно.
- После се сгуши в мен и докосна с устни гърдите ми! - изненадвам я.
- Но...
- Бях буден, а не пиян!...Ти ме изненада и когато спря в средата на стаята, с очи впeрени в мен и моя дъх спря. Просто ти позволих да се запознаеш с всичко, което отдавна ти принадлежи!... - смея се на руменината, която избива по лицето й. -
- Ах, ти!... - цупи се.
- Обичам те!... - целувам я дълго и ненаситно. - Имаш ли какво да ми кажеш?...
- Обичам те! - прошепва и скрива срамежливо лицето си в шията ми.
- Това исках да чуя!... Най-после!...
Чувам тихата песен на леглото. Държа в ръцете си своята розова пъпка и виждам как разтваря цвят за мен. В зениците й има любов и копнеж. Единението на двете дълго жадували се тела е вълшебен миг. Докосванията, целувките и ласките ми възбуждат всяка фибра в тялото, обречено на мен. Пръстите ми намират кътчета, които тя все още не познава. Влизат, излизат, потъват, проникват и се плъзгат по интимните точки на екстаза. Тялото й се извива като змия в дълбините на желанията. Галя гърдите й, целувам ги леко. Облизвам ги като сладоледена чашка и всеки стон, който издава ме хвърля на гребена на страстта. Превзема тялото ми и съм готов да вдигна флага на победата. Готов съм да я имам. И тя е готова за мен. Притеснявам се. Не искам да я нараня. Не искам да запомни мига само с болката. За първи път съм с девствена жена. С жената, която обичам.
- Ще го направя сега, внимателно!... - мълвя в лицето й и бързо я целувам.
Не разбира какво точно казвам. Разтварям бедрата й и бавно прониквам в нея. Лек тласък, после още един. Спирам и търся погледа й. Пак я целувам и продължавам. Лек натиск и още един по-силен и продължителен. Не издава звук, само отмята главата си назад. Целувам я страстно и допирам лицето си в нейното. В нея съм. Цялата е моя. Това е. Страхът изчезва.
- Обичам те, Кари!... .
- И аз те обичам, Филип! - стене силно. - Защо спря?... - пита невинно.
Телата заиграват. Първо бавно, после сменят темпото и намират синхрон. Звукът от тласъците плисва в стаята като прииждаща ураганна вълна. Плясък и стон, плясък и стон, после се разбива с взрив и притихва след раздиращ тишината вик . Викът се стопява и остават въздишките. Дълги и все още подвластни на възбудата. Успокоява ги чувството за пълнота и умората причинена след взаимното сбъдване на желанието. Целува ме с дива наслада, чувствено. Дарява ме мълчаливо. Твърде дълго чаках. Не съжалявам. Моя е.
- Как се чувстваш? - питам след дългата пауза и галя раменете й.
- Щастлива! - мърка доволно тя. - Искам те!...
- О, госпожице! - хиля се самодоволно. - Искате да ми се наситите за една нощ и да наваксате пропуснатото време!...Възнамерявам това да се случва много дълги нощи, докато не ти омръзна! - и дърпам устните й с мляскащ наситен звук.
- Не се надявай да ми омръзнеш! Просто ме обичай! - гали лицето ми.
- Имаме много недовършени дела! - говоря през смях. - Първо в езерото, където не ми позволи да се насладя на гърдите ти! После в твоята стая, където ти предадох първия урок! След това в моята стая, където не ти позволих да довършиш започнатото! Но в стаята на Маргарет и двамата много ще трябва да се извиняваме един на друг!...
- Толкова безсрамно ли те гледах?... - пита притеснено.
- Безсрамника бях аз, защото се изложих на показ пред теб! Ти по-скоро ме изучаваше любопитно, но не беше трудно да се досетя за какво мислиш! - поглеждам я закачливо.
- А сега какво мислиш? - пита с лукава усмивка.
- Мисля, че ще ми покажеш какво научи от първия урок!...
Хвърля се върху мен и влага цялата си страст в целувката, която никога няма да забрави, мълвейки:
- Обичам те, обичам те, обичам те!...
И аз я обичам!... И не разбрах как се случи всичко!...Само съдбата знае!...
© Илонка Денчева Всички права запазени