26.03.2008 г., 8:44 ч.

Ти си отиде 

  Проза » Разкази
1245 0 0
1 мин за четене
Навън е мрачно и студено. Все още е зима. Снегът се топи малко по малко и улиците стават чисти. Вървят хората с някаква цел напред. Между тях се лута една изгубена душа. Това съм аз! Душа, която не знае как да продължи напред, да гледа в бъдещето. Хората около не са много, но ето, че липсва един човек, който я кара да се усмихва, да се радва. Всеки ден вече е мрачен и студен. Една пронизваща болка минава от лявата страна и с всеки изминал ден става все по-силна и все по-пронизваща. Как искам сега да си до мен, но това е само мечта!
Седя вечер и си мисля как да преодолея всичко, което стана и което не стана между нас! Само, ако знаеш колко е тежко това. Сега ти започваш нов живот, а аз как да започна без теб да живея? Дали ще си намериш друга, с която да бъдеш щастлив? Дано, пожелавам ти го, колкото и да ми е тежко. Ти сложи край на нашата връзка и явно имало защо, но просто не знам каква е причината.
Знам, че си страдал, знам, че животът ти не е лесен, че всичко около теб се руши! Знам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??