Тлееща възбуда

– Тя ще дойде ли?
– Всички момичета се включихме в убеждаването.
– Имаш една бутилка уиски от мен.
– Знаеш, че не пия...
– Тогава тютюн – кубински. Пазя специални резерви.
Жената ми намигна и продължи към ресторанта. Все още беше рано. Срещата щеше да се състои към 20ч. Вдигнах телефона и се обадих на Андрея:
– Какво правиш?
– Нищо, след малко тръгвам с личната кола.
– Новини?!
– Да, ще дойде сама, освен ако обстоятелствата не я притиснат.
– Карай внимателно.
– О, Боже, колко си загрижен! Хайде, чао!
Трябваше да прозвъня на още едно място:
– Ще го имам ли тази вечер? – попитах направо.
– Всичко съм уговорил, шефе, на половин час съм от мястото. Изпълнена е и другата поръчка.
– Перфектно.
Отидох на бара и поръчах водка с лайм. Момичето се справи бързо, но остана някак притеснено. Явно беше ново.
– Ти какво пиеш? – повдигнах брадичка.
– Ами аз... такова, понякога бяло вино.
– Имате ли?
– Разбира се. – и започна да ми изрежда сортовете.
– От най-скъпото.
Постави чаша на плота и за момент наклони глава. Взех бутилката, налях и й я подадох.
– За теб е.
– Извинете... – прочисти гласа си момичето. – Не бива да пия в работно време.
– Така ли?! А колко ще струва, за да ми правиш компания?
Отпи плахо, зелените му и детски очи проблеснаха.
– Вие с какво се занимавате?
– С лоши неща. – засмях се.
– Съжалявам, не трябваше да питам.
– Защо? Страшен ли ти изглеждам?
– Не, сър. Нищо подобно. – прибра кичур коса назад.
– Изпълнявам лоши поръчки. Имам хора, които следят други хора. Нищо особено, нали?
– Не знам...
– Ти имаш ли си приятел?
– Не, г-не.
– Разочарована си, значи.
– Може би, не знам какво да си мисля.
– По-голям ли е от теб? 
– Не, на една възраст сме.
– Трябва ти по-голям партньор.
Пресуших чашата и оставих бакшиш. Качих се в стаята и се преоблякох. Избрах дънки, бяла риза и тъмносиньо сако. Видях Андрея до градинката долу. Слязох с анасьора и минах покрай рецепция. Кимнах към един от персонала да паркира колата й.
– Здравей. – докоснах леко бузата й.
– Охо, много си се развълнувал.
– Така ли?! – изгледах я.
– Познавам те много добре. Голяма рядкост са искрите в очите ти.
– Кога говорихте за последно? – загледах се някъде в пространството.
– Преди час.
– Добре ли е?
– Съвсем си е добре, не очаква да си тук.
– Сериозно? – засмях се ниско.
– Нали искаше да действаш по твоя начин?
– Разбира се. Момичетата са вътре и те чакат, до час ще се върна. – подминах я.
– Пази се.
***
Паркирах близо до язовира. Излязох и сложих очилата си. Подчиненият ми беше близо до водата.
– Имаш ли информация?
– Здравейте, шефе! Имам – живее в София, работи в онази нова сграда, за която имахте съмнения. Има дъщеря на 18г. Вижда се с мъжа си само след работа. Почти не излиза в почивките. Кара кола с номер...
– Това не ме интересува. Друго?!
– Не, г-не. Може да изключите всички ваши подозрения. Вижда се единствено с две приятелки, с едната в петък – след работа, а другата й е съседка. С нея излиза по-често.
– Проверихте ли кореспонденциите й?
– Да, шефе. Нищо специално, работи по два проекта в момента, свързани с...
– Добре, дай ми нещата и да изчезвам.
***
Привиках онзи от персонала да вкара кашона с нещата. Имах усещането, че парфюмът й е навсякъде. Вълнувах се да я видя отново. Нямах търпение да вляза в ресторанта и да я зърна. Оставих ключовете от колата на рецепция и намигнах на дамата там. От заведението се чуваше музика. Нямах намерение да минавам през главния вход. Трябваше да проверя дали хората отзад вече разполагаха с алкохола, който бях избрал. Щях да се появя съвсем неочаквано.
Когато Андрея ме видя, притеснено забърза към мен.
– Има малък проблем. 
– Какъв?
– Довела е и мъжа си.
– Че това проблем ли е?
– Не прави глупости, моля те.
Подминах я с усмивка и протрих ръце. Мястото ми беше запазено. Щях да седна точно срещу нея. Усети ме веднага. И отмести поглед. Стана ми още по-забавно. Имайки предвид, че бях шеф на повечето, които присъстваха, разбирах как се чувства като служител от другия отбор. Компаниите ни бяха съперници от години. А третата голяма такава не представляваше интерес за „големите“. Но пък работниците й демонстрираха самочувствие, което правеше обстановката още по-весела. Присвих очи и я загледах. Разходих се до деколтето й. Пред мъжа й. Който нямаше право и на дума. Обикновен и прост счетоводител от някаква кантора за... и аз не помня за какво. Беше сложила пяна на къдриците си. Откачах, когато си позволяваше да ме погледне. Още тази вечер трябваше да я привлека в екипа си.
Запалих цигара и разпитах съпруга й за работата му. Искаше й се да ме убие, видях го в очите й. А той горкият... се впусна в подробности, които вече знаех.
– Между другото, извинявай, че те прекъсвам... едно врабченце ми сподели, че дъщеря ви е приета да учи актьорско майсторство.
Когато тя го чу, очите й светнаха. А моята усмивка мигновено плъзна на лицето ми. Изпуснах дима високо и присвих отново очи. Глупакът толкова се зарадва, че стана и побърза да се обади на дъщеря си. Бях се обадил на един стар приятел и го предупредих, че тя ще кандидатства. Уредих всичко по приемането й. Така щях да сбъдна още една мечта. В замяна просто исках да чукам майка й. Андрея ми подаде телефона си. Проведох разговора, без да отмествам поглед от жертвата. Страните й пламнаха. А аз продължавах да се забавлявам. И да искам. Да грабя. И да превземам. Изведнъж се изправи и тръгна към тоалетните. Оставих телефона встрани и я последвах.
– Мразя те... – погледна ме в огледалото. – Знаеш, че не обичам да присъствам на подобни срещи. Знаеш ли къде щях да бъда сега?!
– В ръцете ми.
– Глупак! – заби ми шамар.
Изгледах я с насмешка, обърнах се с гръб и се запътих към изхода. Вместо да изляза, изгасих осветлението с кода, който ми бяха дали и се приближих към нея. Светлина влизаше единствено от малкото прозорче горе в помещението. Докоснах раменете, слизайки надолу към ръцете й. Стиснах китките и ги вдигнах до гърдите й. Разменихме местата си и я блъснах към вратите.
– Не, моля те... – искаше й се да заплаче.
Повдигнах брадичката й и намерих устните й. Завъртях език около нейния и опрях таза си в нея. Стонът й отекна в мен и това бе достатъчно да забравя за всичките си задръжки. Отворих вратата зад нея и я заключих зад нас. Откопчах дънките й и прокарах ръка там. Господи, беше толкова нежна и мокра... Така ми се искаше да я вдигна и да я чукам бясно до припадък... Но моментът не беше подходящ. Исках да й го върна за двете седмици, в които спря да ми пише и да отговаря на обажданията ми. Исках да я измъча така, както само аз умеех. Мускулите на вагината й се стегнаха около пръстите ми. Простена и изви гръб. Наслаждавах се на гледката и копнеех да имам тази жена в леглото си. Отново. Докоснах лицето й със свободната си ръка. Засмука палеца ми, гледайки ме право в очите. Стиснах зъби и прогоних мислите си, устоявайки на желанията си.
– Не е истина... колко е хубаво с теб... – промълви тихо и прехапа устни.
Отдадох се изцяло на целувката ни, представяйки си, че имаме цялото време на света. Толкова бях възбуден от присъствието й. Исках да проникна в нея час по-скоро, иначе имаше опасност да се побъркам и да свърша някоя глупост.
– Няма ли да го направиш...?
– Ще се качиш в стаята ми. – отдръпнах се аз. – Точно в полунощ...
Излязох навън и скрих желанията си в тъмнината. Неосъщественото се разнесе като дим. Единствено това можехме да имаме с тази жена – изгарящ миг. На болезнен факт...    

https://www.youtube.com/watch?v=R1_DHY1Fu70