Prokletia (Пепел от Рози)
12 6
6.03.2008 г., 18:19 ч.

to feel love until your last breath 

  Проза » Разкази
823 0 3
2 мин за четене
Навън беше мрачно и студено. Чуваха се откъслечни гръмотевици, останали след разрушителната буря. От ъгъла на тъмната стая, измежду сенките се различи силуетът на момиче, свито на кълбо. По лицето й имаше болезнени следи от изсъхнали сълзи. В стаята бяха само тя и тишината. Тя трябваше да стане, опита няколко пъти, но не можа. Поседя така, времето не спираше своя ход, тишината злокобно се разпростираше.

Aла изведнъж през цветните стъкълца на прозореца проникна един малък лъч светлинка, нежна и топла струя надежда, която се докосна до лицето й. Тя събра сили и стана, преодоля безвремието и се устреми към прозореца. Искаше да е по-близо до светлината, да усеща по-силно топлината. Плахо се докосна до прозореца и усети лъчите как нежно галят външната му страна. Гледаше прозореца с пламък в очите и в съзнанието й се появяваха топли мечти, също толкова цветни, както различните стъкълца на прозореца. Пръстите й се плъзгаха по ръбчетата на стъкълцата в танц със слънчевия лъч. Пукнатините по прозореца от бурята малко по малко зарастваха под влиянието на нежния допир. Заxласната от това усещане, тя забрави. Забрави за бурята, за сълзите, за тишината, за болката, за тъгата, за загубите. Тя се отдаде напълно на този миг, който я дари с върховни усещания на сетивата. Тя чу отново музиката на сърцето си, песента се разнесе из съзнанието й и галеше всяка една клетка от тялото й.

Изведнъж музиката спря.

Светлината изчезна.

Тишина. Тя чуваше само изплашения си дъх.

Тишина.

Зашеметяващ гръм и някаква огромна помитаща сила.

Тя се озова на земята, в едно много по-тъмно кътче на стаята, по-тъмно от това, в което беше досега. Отвори стисналите си очи и видя около себе си мозайка от стъкълцата на прозореца и то на хиляди хиляди малки парченца и капки кръв.

През зейналата дупка на липсващия прозорец се виждаха само черни облаци и се чуваха само пълните с болка капки от дъжда, които небето тъжно сипеше…

© Пепел от Рози Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тогава може. Щом е за песен бих могла да ти вляза в положението. Браво на теб, че си оставила такъв хубав отговор на язвителното ми коментарче! ЛаКи
  • Заглавието е такова, каквото е, никога не се замислям върху заглавието докато пиша, то идва накрая, само. Не съм английскоговоряща, по-скоро е дошло сигурно, защото повечето неща, които пиша напоследък се раждат от някоя песен, която е докоснала сърцето ми и ме е накарала да пиша за чувствата си.
  • Защо заглавието е на английски? Нима сайтът е за англоговорящи? Нима точно в ТОЗИ сайт трябва заглавията да са на латиница? Нима отгоре над коментара ми сега не пише "пишете на кирилица"? Нима??? Аз съм първият човек, който те коментира, разказчето е хубаво, но заглавието... Ще се върна пак тук да видя какво си направила. УСПЕХ, г-це Англоговоряща!
Предложения
: ??:??