22.06.2016 г., 20:53 ч.

Точка на кипене на кръвта - Част 3-та 

  Проза » Разкази
936 1 0
6 мин за четене

(Телеграма от Миналото)

 

    Релик крачеше смело напред, а Транс го следваше с малко по-бавен ход. Единствено стъпките им нарушаваха гробната тишина. Наситения аромат на изгнило дърво се носеше навсякъде с двамата. За Симеон Релик това беше поредната разходка, но върху лицето на младото момче се оформи недоволна гримаса. Гъстите корони на дърветата пропускаха минимално количество светлина, което допринасяше още към обстановката.

    -Все едно сме се запътили към бърлогата на злата вещица, а Транс? –извика шеговито Релик, и се обърна през рамо с обичайната грейнала усмивка.

    След приблизително час спряха за да отдъхнат. За пореден път цареше мълчание. Реши че ще остави Транс да говори само когато пожелае. Беше търпелив по природа, и за това ловът така му се отдаваше. От някъде се чуваше лек грохот. Транс се обърна в посоката от където идваше звукът, а след това се обърна към водача си с въпросително изражение.

    -Водопадът ‘Гръмотевици’, спускащ се от четиристотин метрова отвесна скала. Случвало се е да го чуя дори от всекидневната. –каза Релик и също погледна натам.

    Отново тръгнаха. Насочиха се право към водопада. С всеки няколко метра температурата на въздуха се понижаваше. Транс имаше чувството че почвата под краката му вибрира.

    -Не си въобразяваш. Напълно нормално е, намираме се в самото му подножие.

    След още няколко метра пръски вода започнаха да попадат върху лицата им. И двамата се отказаха от всякакъв опит за вербална комуникация...Беше невъзможно да чуеш друго освен масивния тътен който произвеждаше водата. Наистина приличаше на нещо извадено от приказка. Върхът от където се спускаше водата не се виждаше, всичко бе забулено в мъгла. Започнаха да обикалят панорамно по брега и от време на време се спираха. В един момент Транс се приближи до Релик и извика с все сила в ухото му:

    -До сега не съм виждал такава красота!!!

    Очите на момчето леко се насълзиха. Нещо му въздействаше на дълбока основа. Гледката го зареждаше с невъобразимо количество енергия. Искаше му се да остане на това място докато ушите му се продънят. Релик го остави за момент и продължи напред. Започна да си спомня как той реагира, когато сам се натъкна на водопада при първия му лов.

    -Душата му се топи така лесно, а се опитва да е недосегаем като стоманена крепост. –мислеше си.

    Транс го настигна тичешком. Този път с вирнат нос и доволно изражение. Отново се насочиха към дебрите на гората. След едва няколко секунди Релик замръзна на място. Посегна към Транс с разтворена длан в знак да спре. Нещо не беше наред в обстановката. Още някой ги съпровождаше, и вършеше добра работа за да остане незабелязан до сега.

    -Нарочно издаде присъствието си, нали Яна? –каза Релик и се извъртя назад.

    Стройно момиче с абаносова коса прибрана на кок, пронизващи зелени очи, държаща арбалет насочен право в тила на Транс.

    -Защо трябва да се държиш така с гостенинът ми?

    -Знаеш че ревнувам когато си намериш нов другар за разходки из гората. –му отговори девойката като леко се изкикоти. Освободи стрелата и метна оръжието си на рамо. Застана до Транс и протегна ръка в знак да се запознаят. Той надигна поглед, и когато очите му срещнаха нейните, разбра какво е цялото му тяло да премине от ‘нащрек’ към ‘предавам се’. Тя му се усмихна широко. Не беше фалшиво, можеше да усети топлината извираща от нея. Протегна ръка и я здрависа.

    -Транс, приятно ми е.

    -Удоволствието е изцяло мое. –каза тя и се доближи да го целуне по бузата.

Отново се изкикоти и пусна ръката му. Младежът отново погледна в краката си за да скрие зачервеното си лице с коса.

    -Голяма Карма, трябва да разговарям с теб насаме. –каза Яна и хвана Релик под ръка.

    -Ти да видиш! От дълго време не ме бяха наричали така. Но недей пред момчето, този прякор никога не ми е навявал добри спомени. Обърна се към Транс и му кимна. Той го разбра и си намери място където да поседне.

    -Преди няколко дни ме навестиха стари твои познати. Ще ти кажа направо, въобще не ми хареса компанията им. Започнаха да ме разпитват за щяло и нещяло. Дали все още тренираме заедно, къде си се установил и прочие. Искаха да ти предам нещо. Яна бръкна във вътрешния джоб на жилетката си, и извади правоъгълна пластина от сребро. Върху нея бяха гравирани три числа.

    -Искат да присъствам на десетата годишнина от основаването на организацията.  –каза Релик и махна на Транс в знак че тръгват.

 

Транс Ноуей бе на път да се запознае с големите лоши дракони от приказките.

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ:

© Странски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??