30.06.2014 г., 13:00 ч.

Той същият като мен 

  Проза » Разкази
723 1 2
2 мин за четене

 

 

След редицата влюбвания, които съм имала, днес осъзнах нещо важно. Да намериш някой, който е същият като теб, е наистина нещо прекрасно. Да мисли като теб, да говори като теб, да чувства като теб, да се усмихва като теб. Истинско удоволствие е да общуваш с такъв човек. Романтиката, която излиза от душата му, те кара да се чувстваш спокойна за утрешния ден и това, което предстои. Тишината, с която говори сърцето му, и нежността, с която бие. Има ли нещо по-хубаво от това? Не, няма. Материалните неща са нищо в сравнение с този човек. Толкова специален. Никога не съм си мислила, че ще го срещна. Не, това не е любов. Не е чувство. Това  е нещо ново. Нещо ново за моето сърце, което е свикнало да бъде само ругано. Топлотата на очите, с които те гледа. Дори и самото му присъствие те  успокоява. Някои ще ме помислят за луда. Какво повече му трябва на човек? Една студена зимна нощ и той. Така прекрасен. Така добър. От сърцето му капе кръв. Бил е наранен. Отчаян е. Ще седя притихнала и ще си мисля за него. Какво ли може да  му донесе така бленуваното щастие. След това ще стана, ще изляза. Ще го видя. Ще почувствам същото спокойствие като предишния път. Ще вървя под дъжда и нищо няма да има значение. Капките ще скриват тъгата ми. Ще измиват болката от сърцето ми. Ще го подготвят за нещо наистина изпепеляващо. Чувствам се различно. Вървя по улицата, а хората ме гледат. Сигурно съм различна в техните очи така, както той е различен в моите. Ще се прибера.  Мокра до кости, но щастлива. Ще погледна в стаята си всеки от предметите с различна съдба . Ще стигна до този, който днес поставих там. Един чист бял лист. Бял и чист, както се чувствам невинно като малко дете. Той е причината за всичко. Но не е любов. Това е нужда да се чувстваш различен. Различен от всички други. Другите няма да видят и усетят това, което усетих аз в него. Няма да прогледнат чрез моите очи. Ще го гледам и през следващите дни. Ще ме вдъхновява. Ще пиша. Ще изразявам себе си чрез думите. Както мога най-добре. Ще му се наслаждавам и ще знам, че е също толкова наранен, колкото мен. На този свят не е важно колко си богат и прочут. Разковничето е там да бъдеш като него и мен. Наранен и сломен, но продължаващ  напред. Влюбен в живота, влюбен в слънцето и водата. От това по-хубаво няма. Накрая ще си легна,  ще сънувам него. На сутринта всичко ще започне отначало - толкова чисто и невинно, както белия лист със своята история.

© Петя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Другите няма да видят и усетят това, което усетих аз в него." Не всички други! Аз съм от тези, които знаят какво е да имаш този същия като теб
    С цялото си сърце желая на всички да го намерят и да усетят това, което сме усетили ние! А на теб желая да го имаш за винаги!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??