Той и Тя бяха заедно отдавна. От 12 години обаче бяха и официално съпруг и съпруга. Животът им бе низ от перипетии - преминали през силни емоции, през непоправими нещастия и през какво ли още не, те останаха заедно. Връзката им ту изтъняваше, ту се заздравяваше, ту се оплиташе с други връзчици - е, просто един нормален човешки живот с цикличното минаване през Зенита и Надира. Годините вървяха, опитът се трупаше, мъдростта надрастваше емоциите и понякога с лека тъга се споглеждаха: "А може би това е истинската любов?" Бяха доволни от постигнатото днес, като резултат от решаването на безбройните ситуации от вчера. Бяха семейство, макар и "втора употреба". И двамата имаха предишни бракове, отчетени като грешка. На тая улегнала възраст си бяха дали сметка, че един човек не може да притежава всички качества, които другият търси у него. И естествено, трябваше да има място за компромис. Той, нормален мъж, не попадайки в графата на красавците, преди години нерядко очите му шареха по  симпатичните женски създания, но въпреки това, обичаше само Нея. Тя беше красива и излъчваше цялото целомъдрие на достойната жена, но не беше наясно обича ли го или е привързана към него по някакъв странен начин. Е, времето намести нещата и животът им предложи пътя на успеха. Те го поеха и останаха доволни. Едно нещо само остана недоизгладено - Той беше мъж, Тя бе жена. На пръв поглед нищо особено, но теорията за относителността се прояви и тук. Двата пола бяха две различни отправни точки за поглед върху живота.
   Като улегнал мъж, Той заживя по начин, който напълно го удовлетворяваше. Правеше така, че да имат всичко необходимо. Да могат да си позволяват нормални удоволствия, като едносечмична почивка на море, уикенд в планината, срещи с добри приятели, празнични сбирки. Имаше време за всичко - за работа, за Нея, за отмора.
   Отстрани погледнато и Тя беше доволна от живота. Е, подхвърляше упреци от време на време, че не я изненадва както преди, че не получава подаръци както преди, че не е романтичен както преди. На пръв поглед - нищо сериозно. Понякога упреците имаха ефект, понякога - не. Така или иначе, Той отдавна вече бе станал верният съпруг и времето му за "жени" се свеждаше до време, прекарано само с Нея. Нямаше дори и мисъл за други. Беше убеден, че и Тя не търси други. Имаше ù пълно доверие. И... СРИВ! ШАМАР! РИТНИК В ЧАТАЛА! Целомъдрена жена? Пясъчни кули! Случайността разби като неочаквана висока вълна тази илюзия.
    Един следобед Той седна зад компютъра и докато влезе в любимия си пасианс, долу, в десния ъгъл, се появи съобщение. Но не за Него. Просто Тя беше забравила да изключи скайпа си. Отначало не обърна внимание, но след третото съобщение отвори скайпа, да хвърли едно око. Първо го прие за майтап. После се зачете по-внимателно и... не повярва. Опитите му за секс с Нея се увенчаваха с около 30% успех - все не улучвал момента, според Нея - и Той бе приел това за нормална реакция на възрастта. А там - еротичен трилър, придружен със снимки от камерата преди и след банята. Не, това не беше игра. Там имаше и уредена среща, съвпадаща с планираното му пътуване по работа.
Преди 10-15 години това щеше да бъде скандал, с неясни последици. Сега, след първоначалното объркване, Той изпитваше тъга и унижение. Какво не беше дал? Какво беше пропуснал? Къде отново сгреши? Кога бяха по-добре? Когато Той беше неверен любовник или сега, когато беше верен съпруг? Нима им бяха малко грешките, през които преминаха, че да ги повтарят и потретват? И изведнъж почувства някаква силна умора. Нямаше сила да стане от стола. Всякакви разплитания на случая биха били безсмислени. Да направи нещо, или да не прави нищо? Кое е правилното? А имаше ли правилно решение? Във всеки случай обаче, последствия щеше да има. Не, не става дума за раздяла. Нова грешка отпреди?! Не! Просто тая вечер щяха да поседнат отново пред телевизора на ракийка и салатка и... нямаше да бъде същото. Щяха да бъдат Той, Тя, някъде там, между тях - Любовта, но щеше да липсва Доверието! И отново трябваше да чакат Времето да оправи нещата...