Толкова съм добра...

Клюкарството е утешение за жените, които повече не обичат и които вече не са ухажвани. Ги дьо Мопасан.

И веднага да уточня - аз не клюкаря, а само си споделям, така да се каже.  И обичам. А как ме ухажват, но да не се хваля, че не е красиво. Ще ви разкажа друг път.

Ще ме пита снахата защо синовете ми до ден днешен си празнуват рождените дни вкъщи заедно с нас. И защо Коледа и Нова година пак са си у дома.

Ожени се голямият ми син. Всичко мина по вода и младоженците решиха да заминат някъде за една седмица. Ние с мъжа ми също си бяхме взели отпуската и също искахме да отморим няколко дни след приготовленията и еуфорията покрай сватбата.

Първи октомври, вали дъжд и е студено.Децата се приготвят да пътуват, ние също. По едно време снахата ме пита:

- Ние може ли да дойдем с вас?

- Мислех, че искате да сте сами.

Натоварваме се в колата и ще ходим на хотел с вътрешен и външен басейн с минерална вода. Какво като е студено, в хотела ще ни е гот. Пристигаме, хотелът е в ремонт. Да се връщаме ли? Наблизо е вилата ни и е много хубава. Но там е свекърчо и ще трябва да се копа, а децата са тръгнали на медена седмица и ние също. Най-близо е Самоков. Решихме да останем два-три дни, а после да отидем и на Боровец. Речено - сторено. Харесахме си един хотел и се настаняваме. Третият етаж е свободен. Предлагам на младите да се настаниме през апартамент, за да не са ни долепени стените, та да не се притесняват, че ще ги подслушвам. Излизаме да обядваме. Поръчваме си цялото меню. Измрели сме от глад. Пихме по ракийка, обядвахме и се скарахме кой да плати. Ние победихме с мъжа ми. С мене ще се кара тя. Нека знае кой ще командва от сега. Вечерта в една механичка пак глезотийки. Колко е хубаво да не бързаш за никъде и да имаш малко парички поне в единия джоб. Разходка след вечеря и питие в бара на хотела. Прибираме се по стаите уморени. По телевизията дават мач и мъжът ми, нали не е младоженец, сяда да го гледа. Понеже и аз не съм булка, съм си накупила всички списания и се опъвам в леглото да си чета. Те ти го влиза сина ми, да гледа мача с баща си, защото неговата загледала някакъв филм. Как може такова нещо, аз никога не бих направила така. Спалнята огромна и моите момчета си легнаха до мен да им е по-удобно. Те ти я след малко и снахата, било й скучно. И какво си мислите, казва ми да й направя место и си легна до мен. Оставете това, ами взе и моите списания да си чете. По едно време поглеждам, тя се сгушила в мен и заспала. Викам на сина ми:

- Ало, младоженците, нали е срамота първата „брачна" нощ да спите между мама и тате. За някои свекър и свекърва, с извинение.

- Майко, само да догледам мача.

- Ма нали и ти ще заспиш.

- При вас е по-топличко.

- Бегай, ти казвам, защото после ще ви разнасям из махалата и ще ви е срам да гледате хората в очите. Па, маме, ако мислите, че съм ви заченала „ин витро", жестоко се лъжете.

Несъобразителни деца. Едвам ги изгонихме. После ще ме пита снахата защо децата ми... А тя защо? Аз му викам на мъжо ми:

- Като се пенсионираме, душа, право в старчески дом, дано ни дадат самостоятелна стая.

- Няма смисъл, те и там ще ни намерят, така че по-добре у дома.

Сега чакаме да видим каква ще е другата снаха. Дано поне тя ни е шестица от тотото, защото виждате първата каква ни се падна. То не е за приказки. Бе няма един скандал да заформи като хората. Нейните едни никакви. Не като мойте. И никакво уважение, не ми вика „майко" или „маминко", а по име. Така си мечтаех някой да ми каже „мамо", щото мойте синковци и те ме наричат по име. Ей, ще си намразя името. Поне да се казвах Фигаро, по щеше да ми отива. Фигаро, донеси, Фигаро дай най-често, сещате се - пари. Какво друго. Но за това лошо възпитание баща им е виновен. Май аз съм си виновна. Аз как казвам на майка? Тамарче, Тамариелче, Томка. На това как му се викаше? Нещо като личен пример май беше. Правете си сметката какво правите пред децата си! Та сега чакам другия син да се зажени. Така ми се ходи на меден месец. Дали да не си ходиме сами?! Да бе, някой ще ни пита какво искаме. Сигурно ще дойдат и големите. Е това ако е меден месец.

 И така... После сядам и започвам да се обаждам на приятелките ми и да им разказвам за моите патила. Нали съм много добра, гледам да ги предпазя да не правят моите грешки. Ще ми ходят с децата си на меден... както и да е. А моя ми вика, че приличам на една реклама с пожарогасител, демек много говоря по телефона. Какво иска той, да вися пред блока като някоя клюкарка ли?! Аз да не съм такава, аз просто си споделям.