Беше лятна бурна нощ като онези през Август. Клоните се огъваха с всичка сила, а вятърът надаваше вой. Силни гръмотевици раздираха небето... сякаш предвещаваха, че нещо ще се случи..
В болницата в малкото градче беше настанено младо, около двадесет и пет годишно момиче. Славеше се с красотата си - средно висока, с дълга, гъста и чуплива черна коса. Погледът и беше толкова невинен и детски, но последната година той бе тъжен, а усмивката - изчезнала от лицето и. Преди месеци и откриха тежка болест, а малко след това, че е бременна. Лекарите я посъветваха да махне бебето и да живее още няколко месеца или година, но тя твърдо отказа. Та какво по-хубаво от това, като си отиваш, да дадеш живот?... И така, ето, че настъпиха последните мигове на младата бъдеща майка. Въпреки че смъртта чукаше на вратата и и със всеки изминал ден се приближаваше все повече и повече, тя бе горда, че е стигнала до тук. Единственото и желание бе да види новороденото си дете, да го гушне, да усети топлината на кожа ...