Торбичка и паричка
В почивните дни водя детето си на разходка в парка. След като си поиграе и измори, единственото чувство, което изпитва, е глад. Бързо сядаме навън и той си поръчва пица.
В събота, тъкмо ни я донесоха, към масата се приближи малко циганче. От тези, които всички добре познаваме. С анцуг, върху него кьси панталони, нагоре с нещо като рокличка с няколко ръкава. С големи плажни чехли – на босо. Държеше в ръка торбичка, до половина пълна с кестени. Загледа се в запечената шунка с кашкавал. Преглътна. После прехвърли торбичката в другата си ръка. Мълчеше и гледаше. Отрязах едно парченце от пицата и му го подадох. Докато синът ми с пълна уста каже... нее, циганчето вече тичаше по улицата, а кестените от торбичката подскачаха весело, един по един, след него. Празната торбичка полетя нагоре, закапаха чудни, есенни листа. Полъхна. Плащаме, а до нас застанало същото момченце, но с една глава по-височко. На секундата изпя: Дай, како, 20 стотинки. Слънцето грееше точно в лицето му. Красота! Не издържах и пуснах в шепичката му стотинката. Циганчето се усмихна, подхвърли паричката нагоре и тя блесна в шепата му, като златна.
Заваляха един куп есенни листа. Есен е.
Стефка Галева
Гр. Сандански
© Стефка Галева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубаво и интересно пишеш! Поздрав!
-
Благодаря! Ще ви отговоря. Поздрави, Антонио, Иво, Вале!
-
Много красиво пишеш!
-
... проблемът е, когато благородството започне да се търгува - и от двете страни - наблюдавам просяците по Графа вече 5 години - неизменни, артистични, изчезват за извество време, връщат се, когато са ги позабравили... и в същото време сигурно има хора, които НЯМАТ, просто нямат... хора в нужда... но дали те протягат ръка за милостиня....
Поздрав, Стефче, трябва да бъдем будни и внимателни. -
Да, понякога толкова малко ни трябва...
-
!...!
-
Най - жалкото е, че това се случи...преди цели 11 години. Тогава имах надежди и за тях, и за нас! Сега? Май...дори и за себе си.Остава да пишем...тьжно и истински. Есенни, топли прегрьдки!
-
Състрадание, милосърдие, топлота... и есента засиява! Поздрав мила!
-
Много наболели въпроси поставяш, Стефи.
Просещи деца, израсли по улицата, деца, на които се подхвърля къшей хляб или стотинка... Какво да се направи, за да живеят и те като истински хора? Откъде и как да се започне и защо още не се действа адекватно, а само се говори, а само някои се правят, че нещо правят?
Абсолютно задължително възпитание и образование и то - от най-ранна възраст, с което държавата да се заеме и то - като майка, а не като мащеха, за да не се разчита само на милостинята на добрите хора, а наистина да се реши проблема.
Поздрав за това, че поставяш важни за обществото ни въпроси!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
