Торбичка и паричка
В почивните дни водя детето си на разходка в парка. След като си поиграе и измори, единственото чувство, което изпитва, е глад. Бързо сядаме навън и той си поръчва пица.
В събота, тъкмо ни я донесоха, към масата се приближи малко циганче. От тези, които всички добре познаваме. С анцуг, върху него кьси панталони, нагоре с нещо като рокличка с няколко ръкава. С големи плажни чехли – на босо. Държеше в ръка торбичка, до половина пълна с кестени. Загледа се в запечената шунка с кашкавал. Преглътна. После прехвърли торбичката в другата си ръка. Мълчеше и гледаше. Отрязах едно парченце от пицата и му го подадох. Докато синът ми с пълна уста каже... нее, циганчето вече тичаше по улицата, а кестените от торбичката подскачаха весело, един по един, след него. Празната торбичка полетя нагоре, закапаха чудни, есенни листа. Полъхна. Плащаме, а до нас застанало същото момченце, но с една глава по-височко. На секундата изпя: Дай, како, 20 стотинки. Слънцето грееше точно в лицето му. Красота! Не издържах и пуснах в шепичката му стотинката. Циганчето се усмихна, подхвърли паричката нагоре и тя блесна в шепата му, като златна.
Заваляха един куп есенни листа. Есен е.
Стефка Галева
Гр. Сандански
© Стефка Галева All rights reserved.
