Tова е Kайлас
Това е Кайлас и животът, който съществува, благодарение на него. И ние, човешките същества, благодарение на великите посветени, които ни наблюдават чрез Огледалото на времето, вървим по пътя, който ни е определен и изпълняваме своята мисия да бъдем човеци и да живеем разумно. Дадено ни е желанието и разума да вървим право напред, по пътя на Доброто и Любовта, без да се обръщаме назад, защото е опасно, да не бъдем атакувани от невидимите същества, които се наричат демони. Те са тези, които ни отклоняват от правия път. Но все пак и те имат своята мисия. Чрез тях ние ставаме по-силни, но само ако реши да ги отклоним от себе си. Животът е вечната борба между доброто и злото.
Аз продължавам все по-нагоре. Като че ли няма край. Сякаш вървиш по стълбата на живота към небето и а, още малко да го стигнеш, но пред теб се изпречва една тъмна ивица, тя е земята. Там живееш ти. Там е твоето обиталище. Така ти е писано да преминеш през ада и рая, който ти сам си създаваш. Тук е Школата на Живота, която чрез твоите действия и действията на другите като теб, чрез Учителя Равносметка, ти показва докъде си стигнал. Ако си тръгнал по неправия път, чрез Закона, а той се нарича Карма, т.е. последствия от твоите действия, търпиш наказание - болест, страдание и пр.
Още малко и съм там, горе, на най-високия връх, на най-високата пирамида. Тя е обляна от светлина и кара сетивата да потрепнат от приятно усещане за нещо, което не може да се види, а да се почувства. Едно особено чувство на мимолетно щастие и любов.
Вече съм пред входа на пирамидата. Изпълва ме приятното усещане. Светлината излиза от входа и се разпръсква наоколо. Невероятно е. Пред входа се вижда "Спектралният камък" - чува се гласът на Учителя, Абраам Хатми.
- Той е бъдещата енергия на човечеството.
Замислям се, това е невероятно. Светлината е неземна, а като гледам, всичко вибрира в мен. Имам чувство, че се въртя с реактивна скорост и за момент спирам, за да си отдъхна. Учителят полага ръка върху мен. Някъде в дъното се вижда каменен саркофаг.
- Тук се съхраняват скрижалите за създаване на човешката цивилизация - чува се гласът на Абраам Хатми и наново ме повежда. Пред нас се изпречва друга врата.
- Това е входът за града на Светлината - продължава той. - Да влизаме! Искам да те разведа из града. Знам, че ще ти бъде интересно.
- Да.
Мисълта ми се връща към земята. Живеем в своите панелни жилища. Липсва ни въздухът на Кайлас. Тишината и спокойствието. Величавите монументи, които се издигат като огромни великани, сякаш искат да ми кажат "Бъдете добри и се обичайте!"
Учителят хваща мисълта ми и се усмихва.
Следва продължение
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Герасова Всички права запазени
, темата е благодатна за мнозина. Варненска госпожа бе издала луксозна книга, в която пишеше, че Мадарския конник гледал към Сфинкса при Гиза. Като човек, работещ на Конника ежемесечно от 11 години, посочих й в лична кореспонденция, че и от преминаващи с лек автомобил по шосето Шумен - Варна е забележима север-северозападната експозиция на барелефа и Конника няма как да впери взор към Египет, а по-скоро към Дивдядово и чудесния му пелин. Направи ме на нищо.
