Това ли трябваше да се случи

ТОВА ЛИ ТРЯБВАШЕ ДА СЕ СЛУЧИ?

   Елена отдавна живееше в Щатите. Отидоха с зелена карта. С Владо имаха две дъщери и един син. Три красиви ангелчета, които огласяха къщата с веселите си гласчета. Добре, че беше братовчедът Асен. Той живееше в голяма къща, в най- богатия квартал на Ню йорк. Извади голям късмет. Запозна се с дъщерята на богат магнат. Харесаха се и всичко се нареди само по себе си. Катрин, така се казваше тя, забременя и двамата заживяха заедно. Асен започна работа при баща ù и сега е една от ръководните фигури в фирмата. Роди им се дъщеричка и тримата се настаниха в голяма къща в най-богатия квартал.
    Когато Асен научи, че Владо и Елена са едни от щастливците, той ги покани на първо време да живеят при него.
    Тъй като Владимир беше инженер и се занимаваше с електроника, започна работа при Асен. Нещата тръгнаха  добре, докато настъпиха промени в личен план.  Владо закъсняваше. Говореше за служебни срещи, договаряния и куп други неща. Една вечер не се върна вкъщи. Това щеше да продължи до безкрайност, ако не беше Елена. Един ден извика такси и тръгна към фирмата на Владо. Наближаваше краят на работния ден. Помоли шофьора да изчака и влезе в близкото кафене. Седна и поръча кафе. Непрекъснато гледаше към прозореца. Докато Владо се появи на входа с колата и тръгна. Елена изпи набързо кафето, плати на сервитьорката и се затича навън. Таксито я чакаше.
- Карайте след онази кола, моля! - изрече тя.
    Таксито потегли. Колата на Владо спря пред една двуетажна кооперация, чиято фасада беше цялата олющена. От външната врата излезе чернокоса красавица, с къса дънкова пола и високи токчета. Той се приближи до нея, прегърна я и я целуна, след което тръгнаха към колата. Владо отвори предната врата и направи жест. Красавицата влезе в колата и двамата потеглиха. Спряха пред осветения от неонови светлини бар и влязоха в него. Вечерта той не се прибра. На другия ден се обади по телефона на Елена, че между тях всичко е приключило. Само ще дойде да си вземе багажа. Че ще остане да живее в къщата с децата и ще ù помогне да си намери работа.
    Изостави я той заради кабаретна актриса. И Елена заживя сама с децата. Тя също беше инженер. Започна работа в една строителна фирма. Децата ù Нели, Верката и Цецка бяха вече големички и можеха да се справят сами. И тримата ходеха на училище. През деня тя работеше в офиса и ходеше по обекти, а вечер миеше чинии в един ресторант. Връщаше се капнала от умора и моментално заспиваше. Поспиваше малко и наново всичко започваше отначало.
Един ден Верката дойде при нея и помоли:
- Мамо, би ли ми дала три доларчета! Харесал съм си нещо и искам да си го купя!
- Ще ти дам, сине, но следващия месец вместо да получиш тридесет, ще си приспадна днешните.
- Добре, мамо. Съгласен.
    Елена даваше всеки месец на децата по тридесет долара, за да си купуват необходимите неща. Беше ги научила на ред и дисциплина. На уважение, търпение и примирение. Всички живееха в сговор и не чувстваха липсата на баща си. А Елена беше от ония добри майки, които ценяха живота и живееха разумно. На първо място бяха децата.
    Един ден пред вратата на къщата спря кола. Мъжът звънна на звънеца. Елена отвори и остана изненадана. Пред нея стоеше Владо. В очите ù се спусна мъгла.
- Елена, моля те, искам да се върна вкъщи! - започна той. При теб и при децата.
- Така ли? Едва сега се сети, че имаш жена и деца - отговори с пресипнал глас тя.
- Моля те, Елена! Знаеш ли?...
- Не може, Владо. Когато трябваше да бъдеш при нас, ти замина с първата срещната. Върви при нея! Вече забрави, че ни има!
- Моля те, Елена! Аз, такова...
-Късно е да се разкайваш. Днес ако ти простя, не се знае дали утре някоя друга няма да ти завърти главата и пак същото. А после? Едно куче научи ли се да хапе, бягай от него!
    Елена блъсна вратата срещу него и влезе. В трапезарията децата бяха наредили масата с голям вкус и чакаха майка си. Ухаеше приятно и храната възбуждаше апетита. Тя влезе с наведена глава. Децата подозираха, че нещо се е случило, но не смееха да попитат. Седна до тях и усмивка се появи на устните ù.
- Хайде да вечеряме, деца, че и утре е ден!
                                                                                               3. ХІІ. 2009 г.