5.11.2015 г., 17:52 ч.

Това тъпо чувство, което се нарича с думата любов 

  Проза » Разкази
658 0 2
5 мин за четене
Запалих цигара, погледнах през задимения прозорец и всичко свърши, за да започне отначало.
Вечерта преди да си легна прерових гардероба си, избрах най – любимите си дрехи и обувки, напъхах ги в едно малко куфарче на колелца, легнах с копринената си нощница и заспах обвита в цигарения дим. Сутринта се събудих, отворих очи и знаех, че всичко започва сега. Станах, оправих се, направих се възможно най-красивата – ефирна бяла сатенена рокля, бели обувки с остър ток, толкова, че можеше да скъса всяка една мъжка риза или панталон закачил се по някаква причина до него… Излязох, пред входа сложих черна шапка с огромна козирка и черни очила, все пак трябваше да виждам света такъв какъвто е, нямах време за повече заблуди. Повиках си такси, след близо 5-6 минутно чакане, то дойде. Шофьора слезе, за да ми вземе багажа, беше малко по-голям от мен, чаровник, но не до там, че да му предложа да ме оправи на задната седалка на жълтеникавото си такси. Качих се, но нещо между краката ми пулсираше, искаше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Христова Всички права запазени

Предложения
: ??:??