Звъня на дворската врата и чакам. Представям си какво би станало, ако отвори мъжът й. Направо ми призлява при тази мисъл. Все пак тя каза, че е сама, не би ме извикала, ако не беше сама. Притеснен съм, но и развълнуван. Сърцето ми постепенно ускорява ритъма си. Чувствам се като гимназист на първа среща.

Чува се изщракване и вратата се открехва. Тя надниква през пролуката и бута вратата с буза, защото ръцете й са заети с патериците. Поглежда ме изпитателно, сякаш се опитва да проникне в главата ми. Нищо чудно да може да чете мисли. Явно остава доволна от видяното, защото се усмихва. Усмивката успява да заличи като с магическа пръчка всичките ми тревоги.

Влизам. Тя се обляга на мен и след кратко колебание пуска патериците си, които секунда по-късно издрънчават върху плочките, за да може да ме прегърне. Притискам я към себе си я обсипвам с бързи целувки. Тя натежава в ръцете ми и съм принуден да я подхвана през кръста, за да не падне. Мекият допир на гърдите й и топлото й дихание ме карат да тръпна. Стоим така известно време, после понечвам да я вдигна на ръце, но тя поклаща глава и казва:

– Подай ми ги!

Вече подпряна на патериците си, тя ми обръща гръб и тръгва с неуверени подскоци към къщата. Краката й се местят сковано, гънейки се леко в коленете при всяко стъпване. Стъпалата й сякаш не чувстват земята, сякаш са от дърво, не от плът и кръв. Звукът, който издават чехлите й при тътрузенето си, дразни слуха ми със своята неестественост. Мъчително е да я гледам да се придвижва така, тя, най-прекрасната. Може би затова не пожела да я отнеса вътре на ръце, за да ми набие в очите недъга си, сякаш аз съм виновен за него. А може би иска да предизвика у мен съчувствие? Или да провери дали ще се отвратя? Но въпреки цялата тази гротескност аз продължавам да я виждам красива. И още повече ми се приисква да правя всичко, което е по силите ми, за да се чувства тя добре.

Тя не поглежда през рамо, знае, че я следвам по петите. Спира, обляга се на стената и отваря вратата на къщата. Ръцете й са нервни, треперещи.

После се случва нещо, което изобщо не съм очаквал. Тя се приближава до билярдната маса във фоайето, оставя патериците си върху нея и се отпуска по корем върху мъхестата зелена повърхност. Задникът й се вирва, а немощните й крака бавно се разкрачват. Единият чехъл изпада и стъпалото застива изпънато в неестествен шпиц с опрени в плочките пръсти. Тя протяга ръка назад, докато ме гледа предизвикателно през рамо, и издърпва полата си нагоре. Жестът изглежда адски мръснишки, още повече, че тя е гола отдолу. Приготвила се е.

Чувствам се неловко. Нещо не е наред, нещо е тотално сбъркано, но не мога да разбера какво. В мечтите ми съм си представял по друг начин повторното ни интимно сближаване. От почти дванайсет години не съм спал с нея, а това е много време, може би навиците й са се променили, може би тя вече ни си пада по продължителните подготвителни ласки. Струва ми се невъзможно тя да иска да я изчукам така, сякаш е обикновена квартална курва. Криво ми. Аз да не съм някой нерез! Тя сякаш не търси нежност, а иска просто да задоволи нагона си. Не че не намирам гледката на оголените, изпънати крака и цръкналото дупе за секси; проблемът е другаде. Определено не съм си представял така нещата. Пред мен сякаш лежи друг човек, човек, който изобщо не познавам. Някога ми е стигало само да се потопя в очите й… и да не искам нищо повече. Пак се сещам за онези нейни думи „обичам те“. Колко искрени са били те? А дали просто не се е настървила от дългото стоене на сухо? Не осъзнава ли, че така губи от женствеността си, че се принизява в моите очи. Толкова ми е криво!

– Какво става? Не си ли готов? – пита тя и ме фиксира с тревожен поглед.

– Виж какво… ще ми се да поговорим…

– И ти ли не ме желаеш? Дори ти? Толкова ли съм отвратителна вече! – Надига се на лакти и посяга към патериците си.

– Престани!

– Защо дойде тогава? Какво си мислеше? Че съм оздравяла? Че всичко се е оправило като с магическа пръчка? – вика тя.

– Притесни ме подхода ти. Това, че веднага навири задник. Сякаш аз съм някакъв тъпкач, от който се очаква единствено да те оправя. Мислех, че нашите отношения са… по-различни.

Лицето й помръква, очите й гледат тъжно.

– Реших, че трябва да съм предизвикателна, за да предизвикам интерес у теб. Ти винаги си ми харесвал краката, а сега те са сакати… няма как това да не ти влияе. Страх ме беше да не ме отхвърлиш. Мечтаех бързо да се разгорещим, за да забравиш за недъга ми. Сигурно съм адски смешна в очите ти! С тези тъпи приказки! Освен това не мога да си представя да лежа по гръб под теб.

– Това последното не го разбрах.

– Трудно ми е да си вдигам краката. Не бих могла да те обгърна с крака, както ти обичаш. По гръб се чувствам безполезна и жалка. Е, това е. Съжалявам, че направих това тъпо шоу. Голяма съм глупачка.

Помагам й да се обърне и я придърпвам към себе си. Вземам я в прегръдките си. После я понасям на ръце към спалнята. Изпитвам съчувствие, но не й съжаление към нея. Решен съм да й докажа, че отношението ми към нея не се е променило след инцидента.

След като дълго съм галил и целувал краката й възбудата става нетърпима. Прониквам дълбоко и тя изстенва от удоволствие. Във вихъра на емоциите всички проблеми, тревоги и колебания се стопяват.