МЕМОАРИТЕ НА ЕДНА ЖЕРТВА
Оттогава ми се губят доста моменти. Понякога пред очите ми се появяват отделни кадри, прехвърлят се различни картини – коя от коя по-ужасни. Въпреки, че всичко е свършило, аз продължавам да преживявам кошмара...
Скъпо дневниче! Едва ли ще открия думи, достатъчно силни, за да успея да изразя всички мисли, които са ми минавали през главата тогава и продължават да ме измъчват. Съмнявам се, че ще мога да опиша всички чувства, които съм изпитала и продължавам да изпитвам. С нищо не може да се сравни агонията, в която живях и още живея.
Казаха ми, че ако споделя, ще ми помогне, но все още не се чувствам достатъчно силна, за да разкажа на някого, така че, ти ще бъдеш моят изповедник. Е, историята започва от тук...
Спомням си, че беше много студена януарска нощ. Сняг нямаше, ала духаше такъв вятър, че те смразяваше до кости. Единственото осветление по улиците беше от мъждукащите прозорци на къщите. Вятърът свиреше в клоните на дърветата и внушаваше призрачност. Бях се ...