4.05.2008 г., 22:26 ч.

Тракиецът 

  Проза » Разкази
1983 0 2
12 мин за четене

                                    ТРАКИЕЦЪТ

 

Спарадок приседна на грубо издяланата пейка и отправи трепетен взор към белите шапки по непристъпните зъбери на Медиана, издигаща се на десния бряг на Стримон.

Преди три дни бе изпратил съгледвачи нагоре по течението, към прохода между Медиана и планината Донакс, към земите на агрианите.

Те бяха малко и немощно, родствено племе и с данталетите, които населяваха горното течение на Стримон, му създаваха през известни периоди затруднения, с които своевременно трябваше да се справя.

Трябваше да е сигурен, че от север в гръб земите му ще бъдат мирни, за да подготви на юг похода си срещу огромните и несломими легиони на римляните.

Скоро забеляза облак прах, който бързешком се приближаваше.

Конете пръхтящи, забиха копитата си току пред него.

Прашните ездачи скочиха и снажният и запотен Диенгил се изправи пред него.

- Спарадок, земите на север са мирни! Носим ти благословията на данталетите и агрияните.

Ако не се включат в битката – то поне няма да ни пречат. Такива са думите им.

Младият вожд кимна, рязко се извърна към Велизарий и нареди:

- Събери съвета! Ще трябва да вземем решение. Времето ни притиска.

След около близо час бе заобиколен от снажни, здрави и горди мъже, облечени в бойните си доспехи, опрели двуострите си мечове в опалената южна земя, отправили поглед насреща му и очакващи словата му.

Спарадок срещна погледа на всеки един от тях поотделно.

- Хора на Орбел, Медиана и Стримон, решителният час настъпи! – започна с патос речта си той. Оръжието на медите познава славни времена.

Моят дядо, мир на праха му, този славен вожд на медите ми е говорил много пъти за бойните походи срещу Тесалоника, които нашите отряди са осъществявали в съюз с данталетите, дарданите и келтските скордиски.

Земята на македонците също е треперела под краката им.

Той винаги е изказвал дълбоко съжалението си, заради това, че съюзите са били кратки и безпаметни, че никой не е успял за дълго да обедини под една власт и един меч необятните тракийски планини и равнини от Егея до Истър и от Аполония на Понта, до реките Бронтос и Аксиос.

Ако тракийският народ се управляваше от един господар и беше единодушен – то той би бил непобедим и най-велик от всички народи!

Никой народ не може да се мери с нашата боева мощ, но разделени на отделни племена, траките ще бъдат побеждавани поотделно.

Спомням си и всеки ден и думите на беловласия и заслужил уважение мой роден баща.

Бойният му поход заедно с бесите и скордиските далеч на юг, в земите на елините ги отведе до светилището на Аполон в Делфи.

Тази елинска земя е била завоювана и разорена от нашите войни, които са се завърнали от там с богати трофеи и плячка.

Сега пред всички вас и пред войните от цялата земя на медите – от градът Петра до планината Донакс – стои отговорността за опазване на свободата на родната ни земя.

Римските легиони завладяха и разпарчосаха земята на Македония, един от нашите вечни врагове и я превърнаха в своя провинция.

Но, не трябва да се радваме на чуждото нещастие. Гори ли къщата на съседа, възможно е огънят да се прехвърли и при нас! Така казваше баща ми.

Легионите вече маршируват.

Вие, войните на Медиана, какво ще речете??? – погледът обходи редиците им, стигащи до близките гори.

- Ти го рече! – отвръщаха един през друг гордите мъже.

- Тогава провождам Велизарий от другата страна на планината при нашете братя сатрите, в долината на Нестос, да изковат още махейри!

Диенгил и Раизд заминете на юг, отвъд Орбел и донесете какво е движението на легионите и се върнете от запад по течението на Астибос и подгответе нашите събратя там!

Останалите се заемете с проверката и подготовката на отрядите и продоволствията.

Нашите сестри и майки, бащи и невръстни братя ни зоват да защитим земите си!

Казах!

Всички тръгнаха вкупом.

Спарадок се вторачи отново в синьото небе. Струваше му се, че никога не е било толкова синьо, колкото го виждаше сега.

И вековните гори, от които продаваха чамов материал и смоли за гръцките кораби не са били никога толкова зелени.

И въздухът, макар и топъл, бе ведър и толкова чист.

Родният въздух.

Въздъхна дълбоко.

Очите му се изпълниха с влага.

Родната земя. Проляла толкова много кърви, за да запази независимостта си.

Той помнеше и дядовите разкази за елинските набези от юг, за завладяването и разрушаването на тракийската им столица Ямфорина от Филип V Македонски, преди около 130 години, за опустошенията и грабежите на келтите запътили се към Пелопонес, за земетресенията в горния край на дефилето в северните земи на медите, под град Крупа.

Земя – разтърсвана непрекъснато от житейски и природни трусове.

Земя – никога не успяла да застане под един господар и едн меч и да заживее във вековете спокоен и съзидателен живот.

Земя – на кръстопът, земя на горд и храбър народ.

Земя – богата на дивеч, хляб, вино, мляко, мед и плодове.

Тази земя, която сега него гледаше.

А той толкова я обичаше. Готов бе да даде сърцето и кръвта си за нея.

 

След около седмица проводените пристигнаха.

След проведеният съвет и взето решение за бран, се отдадоха повсеместно на вакхански пиршества и луди танци.

Жреците извършваха своите мистерии.

Трапазите бяха отрупани с черно вино от Тасос и Родос, с неповторимата по вкус местна бяла Керацуда, с печени меса от елен и глиган, с разнообразни плодове, яйца, мляко и мед.

Вакханките се носеха във феерични танци, а музикантите ги омайваха с песните си, довеждайки ги до транс.

Така великите мъже се освобожваваха от отрицателните напрежения и енергии и пречистени и заредени се подготвяха да влязат в победния бой.

 

Битката бе страшна.

Унищожителна.

Кървава.

Много от гордите войни паднаха, борейки се до последния си дъх.

Частите попаднали в обкръжение не се предадоха, а за ужас и възхищение на римските войници, убиваха малкото останали собствени другари, а последните сами сложиха край на живота си.

Земята на медите посърна и опечаля.

Нямаше го нейният герой, нейният пълководец, нейният собственик, наследил храбростта на своите деди и прадеди, корените на които се губеха дълбоко някъде във вековете.

Спарадок неочаквано и коварно бе оплетен в мрежа, окован и отведен в плен в далечните земи на Капитолия.

През целият си сетнешен живот, той нямаше никога да забрави слънцето на родната Тракия и да не престава да мечтае да се завърне и да завърши дните си под нейното родно и безкрайно синьо небе.

 

 

***

- Нестос – река Места

- Донакс – планината Рила

- Медиана – планината Пирин

- махейри – къс и закривен като ятаган двуостър меч

- Петра – вероятно името на днешния град Петрич

- Спарадок – тракийското звучене на Спартак

- Крупа – днес с. Крупник до Симитли

- Астибос – река Брегалница на запад от Петрич

- Керацуда – винен сорт, който вирее единствено в района на гр. Кресна, до гр. Сандански

 

 

© Цветан Войнов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Най-чист е родният въздух, най-синьо - небето над родната земя...Поздравления!
  • Драго ми беше да прочета...какви хора...какви идеали...Велики!
    Къде са днес...тези горди тракйци...
Предложения
: ??:??