- Искам да се разделим.

            Искаше ми се да е направен от хартия и да го намачкам. Не, искаше ми се да го накъсам на симпатични хартиени парченца и да ги разпилея като заря над главата си. Не, искаше ми се да го вържа с панделка и да го подаря. Или пък да е направен от веро и да го раздухам на цветни балончета, както си играех с верото като малка. По-скоро ми се искаше да си върна думите назад. Но вместо това се обърнах към него, погледнах го в очите, повдигнах вежди и повторих:

            - Искам да се разделим.

            - Според теорията на запазването на енергията и нейното преминаване в различни материи, това не може да се случи.

            - Какво имаш пред вид?

            Подпря се на масата, учудено ме загледа и продължи, макар, че беше убеден в знанията ми по физика и не му се вярваше, че не зная колко безконечно може да се  "превръща" енергията му.

            - Ами... физика! Енергията винаги се запазва или преминава в различни...

            - О.К. Сетих се! Какво общо има това?

            - Предполагам, че енергийното ми поле, което си поела през последния половин час, ще се трансформира в различните си варианти, независимо дали ще се виждаме или не!

            Пак започваше да ме дразни. Винаги разсъждаваше върху разни откачени закони и се държеше адски уверено. Звънна ми телефона - непознат номер.

           - Не го вдигай!

           - Какво ти става?

           - Енергията може да загуби интензитета си заради честотите.Освен, ако не искаш да се превърна в телефонен разговор.

           Усмихваше се налудничаво. Лазеше ми по нервите, защото се чувствах отново безсилна. Знаеше какво си мисля, винаги го усещаше.

           - А и нали знаеш, че ако си решила да ми казваш нещо, не е тактично да си намираш други занимания!

           Дали не ми харесваше точно тази негова черта - пълен контрол над себе си и невъзможна увереност. И това фрапе май ме изнервяше допълнително, започваше да ми горчи, а не бях поискала още захарчета от сервитьорката, защото мислех, че ще приключим бързо и дори няма да го допия. Започваше да ми става горещо. Вече ми се щеше да го превърна в минерална вода, да го изпия, да махна този ужасен горчив вкус на воднистото фрапе и да съм изключително сигурна, че теорията му за запазване на енергията е вярна и наистина ще се трансформира в тялото ми, започвайки да се превръща в част от кръговрата на водата.

            - Нещо стана мълчалива. Топло ли ти е? Да ти поръчам ли минерална вода? - Винаги ме усещаше! Не можех да си го обясня... през цялото време се стараех да съм непроницаема като бетонна отливка.

            - Ще ти кажа, че го заслужаваш.

            Вече беше сериозен.

            - Заслужавам кое?

            - Заслужаваш да ме раздухаш на цветни балончета, заслужаваш дори да ме подариш, наистина го мисля!

                Стана ми още по-горещо. Нямше да пия фрапе поне една година. Усмихна се и каза:

              - Обаче за теорията за запазването и трансформирането на енергията си съгласна, нали!?

              - Съгласна съм дотолкова, доколкото представлява формула в учебниците по физика, но не и с другото...

              - Ами другото ще ти го докажа, ей сега идвам, само гледaй!

              Отиде до тоалетната. Мина половин час, а не излизаше. Мина още половин. Какво ми ставаше, та продължавах да чакам разяснение на вижданията му и теориите за енергията! Не беше излязъл от там, защото седях точно до вратата и щях да го забележа, телефонът му седеше на масата, цигарите - също. Почуках на вратата. Нищо! Сервитьорката ме гледаше съсредоточено. Опитах да отворя - не беше заключено. Вътре нямаше никой. А безценният му телефон си седеше на масата, него го нямаше. Стана ми студено - енергията му се беше трансформирала в студ. Не си потърси телефона, къде изчезна по дяволите! Май го превърнах в телефон...