През март трицветната котка роди четири котенца. Бързо забелязахме, че две са по-едри, а другите две са слабички. Надявахме се да се изравнят, но скоро разликата се увеличи. Котката не беше едра и явно не успяваше да ги нахрани достатъчно. Когато бозаеха, едрите избутваха малките и те ставаха все по-слаби. Засилихме храната на майката, но това не помогна. Коремът ù стана плосък като дъска, а когато идваше да се храни, залиташе. Страхувахме се за нея и докато се чудехме как да постъпим, тя самата намери решение.
Една сутрин в леговището бяха останали само малките котенца. Какво ли се беше случило с другите? Дали не ги бяха изяли котараците - понякога това се случва в котешкия свят, а те бяха апетитна хапка.
Котката беше дворна, а леглото ù беше в пристройката в единия ъгъл на къщата.
За около три-четири дена майката се съвзе, а малките започнаха да растат. Чак тогава забелязахме в противоположния ъгъл на дома ни, че от малката
шахта със спирателен кран за външната чешма се подават две муцунки. Не смееха да излизат извън дупката, сякаш им беше забранено. Ето къде бяха едрите котенца.
Беше ни любопитно и започнахме да следим поведението на котката. Един път тя идваше да нахрани големите, а след това два пъти хранеше малките. Скоро четирите котета се изравниха и до месец из двора вече щъкаха четири почти еднакви и здрави котенца.
МАЙКА!
- - -
Какви егоисти сме ние хората - само ние имаме разум, само ние имаме чувства, само ние имаме интуиция, а те - животните - имали само инстинкти. Защо някои човешки майки не притежават поне малко от инстинктите на тази котешка майка!
© Лидия Всички права запазени