Тримата братя и златолистната вишна, гл.4

ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ЧЕТВЪРТА, НЕПОСЛУШНИЯТ ПРИНЦ ОТ КАНАЛА

   Тримата братя тръгнаха към Европа, но отначало трябваше да пътуват със самолет до Лондон, където щяха да останат два дни и да разгледат града. Решиха да направят така, защото Мануел беше спечелил стипендия за един престижен английски университет и въпреки , че все още се колебаеше дали да отиде да учи в Европа, искаше поне да види столицата на Обединеното кралство.

   Имаха цял ден да обикалят града, преди да се срещнат с лелята на приятелката им, принцеса Русалия, която щеше да ги приюти за през нощта. Вече бяха видели забележителностите, за които само бяха чели в интернет - Тауър Бридж, Бъкингамския дворец, Уестминстерското абатство, и разбира се, Биг Бен, пътуваха и с корабче по Темза. Градът гъмжеше от народ, беше по - оживен и пъстроцветен дори и от Голямата ябълка. Запътиха се към музея на восъчните фигури на мадам Тюсо, където на днешния ден входът беше свободен, без предварително закупуване на билети, а това не се случваше често. Там останаха дълго, защото успяха да влязат и в затвора с всичките му ужасни експонати и когато излязоха, все още оживено обсъждаха видяното. Неусетно се отдалечиха от познатите места и се отзоваха в парк с пейки и виенско колело, за което веднага се досетиха, че е Окото.

   Изведнъж някой хвана ръката на Виктор. Беше момче, малко по- голямо от него, облечено странно, с някакъв смешен костюм с папийонка.

- Извинявай, можете ли да ми помогнете?

- Моля?- момчето говореше  сериозно и май наистина имаше проблем.

- Кой си ти? - попита Мануел .- Майка ти не е ли наблизо?

-Не, не, сам съм, тя дори не знае , че съм излязъл.

- И защо така? - попита Кейд - Аз съм по-голям от тебе, но винаги питам мама или баба, преди да изляза. Мануел също се обажда, а той, както виждаш, е вече възрастен.

- Абе вие защо говорите така смешно? Не че не ви разбирам, ама...

- Американци сме, но и ти говориш странно - не му остана длъжен Виктор.

- Лелее, тогава се махам, чичо ми каза да не дружа с американци,  защото съм щял да науча неприлични думи! Нали по филмите само така говорят...постоянно псуват и се карат!

- Я се спри! - хвана го за рамото Мануел - Кажи как се казваш, явно си се изгубил и не можеш да се прибереш сам. Ние не живеем в тоя град, но можем да ти повикаме такси, ако си кажеш адреса. Или  и него не го знаеш?

- А, такси не, в никакъв случай! Вече веднъж избягах , без да платя и шофьорът сигурно ме е запомнил!

- Глупчо, в Лондон сигурно има хиляди таксита, как ще улучиш същия шофьор! - и трите момчета избухнаха в смях.

- Смеете се вие, но той извика след мене, че ме е снимал с камерата и ще се обади на всичките си колеги и ще им разкаже как съм го измамил...А аз, глупакът, дори му казах, че се казвам Джордж!

- Мануел - каза тихичко Кейд на ухото на брат си - този ми прилича на...

- Тихо, Кейд, и на мене ми прилича, чакай само да му намеря снимката в интернет!

- Може би си гладен - Виктор протегна неотворен сандвич към момчето.

- Еха, любимия ми! Може ли да си взема малко?

- Изяж го целия, гаден е и аз изобщо няма да го ям.

- Гаден! Това е най - вкусния сандвич в Лондон, но на мен не ми разрешават да ям такива неща, само здравословна храна. Затова обещайте да не казвате на никой!

 - Това си ти , нали?- Мануел протегна ръката си с таблета към момчето. Беше снимка от първата страница на вестника, а заглавието беше: “Принц Джордж получи двойка по история!“

- Аз...-момчето явно беше объркано. - Кога пък научиха, тестът беше много тъп и не можах да го направя, а и времето беше малко...

- Не е голяма беда, потупа го по рамото Кейд, всеки има гадни дни. Но ти не трябва ли да си в двореца Бъкингам?

- Това е дълга история-  въздъхна принцът - Нямате си представа колко е скучно там...А и тия тъпи дрехи! Само ги сравнете с вашите и кажете - може ли нормално момче да се облича така?

  Нямаше как да не се съгласят с него. Но все пак, трябваше да му помогнат да се прибере, момчето яко го беше закъсало.

- Все пак, ще се наложи да извикаме такси - каза Мануел. - Не се безпокой, няма да те познаят, ние нали сме с тебе! Може да те представим като четвъртия ни брат.

- Колко щеше да е хубаво, ако беше наистина така...-въздъхна Джордж. - Не че не харесвам сестра си, напротив...Но вие сте си толкова добре тримата...От тук в Америка ли ще се върнете?

- Не. - каза Виктор - Имаме работа в Чехия и България. Много важна работа, направо мисия!

- Чичо ми Хари е бил в България. Инкогнито, с паспорта на приятеля си и маскиран с перука. Бил на едно място , наречено „Слънчев бряг“ и си изкарал много хубаво. Бил голям купон,  скачали от прозореца на хотелската стая направо в басейна,  пътували на стоп до Долината на розите...Имало такова място в България, аз не вярвах, ама мистър Кларънс също потвърди, а той е учител по география...

- Мануел, може ли и ние да отидем там? - чу се познат гласец.

- Ти пък какво правиш тук? - извика Виктор с безкрайно учудено изражение. Защото гласът принадлежеше на Ванина и самата тя кръжеше над главите им , този път облечена с розова рокля с волани.

- Не можех да ви оставя сами, а пък тъй като никой освен вас не ме вижда, не ми се наложи да си купувам билет за самолета...

- А ти защо искаш да отидем в Долината на розите? - попита Кейд.

- Защото там всяка година избират Царица на розите и аз мога да се явя на кастинг!

 - Но как ще те изберат, ако не могат да те видят? - попита Виктор,     след като набързо обясни на Джордж коя е малката им крилата приятелка. След като чу това, Ванина изведнъж помръкна и млъкна обезсърчена. Наложи се пак така набързо да разкажат на Джордж и за вълшебната вишна и дракона Рудолф. Той призна, че не е чувал нищо за това, но ще се поинтересува и ако научи нещо, което ще им е от полза, ще им напише имейл. Все пак, в двореца имаше много древни архиви и можеше да открие нещо, свързано с похода на Ричард Лъвското сърце.

- Ето го и таксито! Качвайте се! - извика им Мануел. Четиримата се настаниха в колата и какво да видят - отпред над стъклото се мъдреше портретът на Джордж и надпис: “В това такси се вози Негово Височество Принц Джордж!“ Нямаше нито дума, че принцът не си е платил!

- Спрете тук! - каза принцът, когато минаха край капака на една шахта. Мануел плати на шофьора и всички слязоха от колата. Бяха близо до Бъкингамския дворец, но вратата беше чак от противоположната страна.

- Помогнете ми! - принц Джордж се мъчеше да отмести капака на шахтата, който уж трябваше да е заварен, но по някаква неизвестна причина можеше да се отвори. - Хайде, докато не ме е видял някой полицай!

- Но какво ще правиш? - недоумяваше Ванина.

- Това е тайния вход към двореца! Така никой не разбира, че го напускам, когато си поискам! Минавам през канала  и излизам през една друга шахта в двора.

- През канала! Но там мирише на гадно и има плъхове! - Кейд не беше много сигурен, че той самият би минал по тоя път.

- Имам прибор за отпъждане на плъхове, едно момче ми го подари. Казах му, че съм бездомник и живея в канализацията.

- Но ти си принц и не бива да лъжеш! - опита се да го поучава момиченцето. - Трябва да си честен с хората, иначе какъв крал ще станеш!

- Така е, но когато ходя навън, не съм принц, а обикновен скитник. Скитниците послъгват, принудени са от обстоятелствата... Хайде, аз тръгвам! Благодаря ви, момчета! Когато стана крал, непременно ще ви наградя с ордени или ще ви направя благородници. Дотогава ще сте намерили Златолистната вишня и така ще имате и готов герб! Обещавам също така да си намеря и други приятели американци!

   И момчето бързо скочи в шахтата като пльосна направо в мръсната вода. Кейд и Виктор наместиха капака и забързаха към мястото на срещата с лелята на Русалия.