― Добро утро, красавице! Наспа ли се? Ела при мен, защо си чак в другия край на леглото? ― усмихна ѝ се той и я притегли към себе си.
― Мммм аз да, но ти ми изглеждаш някак недоспал. Много съм гладна ― и тя се протегна и се потърка в ръката му ― какво има за ядене? Мръдни малко да се понаместя, че ми стана студено. ― И тя се настани удобно, сгушена в топлата му прегръдката, гальовно отърквайки се в наболата му брада.
― Еййй, не ви ли е срам така да се излежавате без мен?! В другата стая е толкова скучно и самотно. Умирам от глад! Станал съм призори, обаче ви пазех тишина, но сега като усетих, че сте се събудили нямаше как да издържам повече.
― Хей чакай, чакай, дивак такъв ― усмихна му се благо и го погали по главата ― не скачай така по мен, изпомачка ме целия. Добре, добре. Ставаме да видим мама какво ни е сготвила.
Той се понадигна от спалнята, протегна се лениво и си нахлузи чехлите. Беше още в прегръдките на съня, но нямаше как да се отърве от тези двама освен, ако не им дадеше няк ...