ТРИМАТА  ЮНАЦИ  И СЛЯПАТА ДЕВОЙКА

          Имало едно време... Нали знаете, едно време имало всичко - змейове и самодиви, дяволи и ангели, караконджули и магьосници, юнаци и лами, принцове и Пепеляшки, Снежни кралици, Снежанки, мащехи и джуджета, вълшебници и човекоядци, котараци в чизми и без чизми, вълци с остри зъби и без зъби и Червени шапчици с шапчици и без шапчици и още, и още... всичко каквото ви дойде на ум. Та... в онова време в три царства живеели трима юнаци, които били изяли три златни ябълки, били обходили три земи, били отсекли по три глави на три триглави лами, били спасили три девойки, върнали ги на тримати им бащи и били вече герои на тридесет приказки. Тези юнаци били млади, красиви и стройни левенти, а още не се били задомили. Затова всеки от тях решил да тръгне отново по земята и да си търси невеста. Всеки от тримата искал да срещне много красива и добра девойка, която да се влюби в него с най-истинската любов.

          Затова един ден всеки от тях облякъл най-хубавите си дрехи, сложил най-умния си калпак, запасал най-острата си сабя, взел лъка и колчана с най-острите си стрели, яхнал най-бързия си кон и тръгнал по света да я търси. Яздили три дни и три нощи. На четвъртия ден първият стигнал до една река. Реката течала пред него бистра и хладна, а той бил изморен и прашен от дългия път и горещината. Решил да се изкъпе. Свалил острата си сабя и лъка, свалил най-умния си калпак, съблякъл най-хубавите си, но вече прашни дрехи и влязъл в хладната вода да се изкъпе и да изпере кирливата си риза. В това време до реката стигнал вторият юнак.

         - Здравей юначе - казал той - Ще позволиш ли и аз да се изкъпя и да изпера ризата си в реката?

         - Че защо не, юначе, нали реката е на всички.

         И втория свалил острата си сабя и лъка, свалил най-умния си калпак, съблякъл най-хубавите си, но вече прашни дрехи и влязъл в хладната вода да се изкъпе и да изпере кирливата си риза.

          Тогава до реката стигнал и третият юнак.

          - Здравейте юнаци - казал той - ще позволите ли и аз да се изкъпя и да изпера ризата си в реката.

          - Че защо не, юначе, нали реката е на всички - отговорили му двамата юнаци.

          И третият направил каквото направили и другите двама и влязъл в хладната вода да се изкъпе и да изпере кирливата си риза.

          Докато се къпели, те се разговорили кой накъде и защо е тръгнал и разбрали, че и тримата са тръгнали по света, за да търсят едно и също нещо - Любовта на красива и добра девойка.

          В близкото село живеела бедна девойка. Тя имала добро сърце, но била сляпа. Обичала да ходи край реката, която минавала край селото. Сядала на брега и слушала шума на водата, песента на птиците и все очаквала да чуе тъжната песен на един момък, която веднъж чула тук. Той пеел за любимата, която го изоставила и тръгнала с друг, за това колко е самотен сега, колко е пуст живота му, колко силно копнее за истинска любов. Докато го слушала доброто сърце на девойката заплакало и от слепите й очи  потекли сълзи. Тогава за миг те сякаш прогледнали и тя като че ли го видяла - видяла самотната му къщичка и тъжните му очи. Или може би така й се сторило. Затова отново и отново отивала край реката, сядала на брега и се ослушвала за неговата песен. И в този ден тръгнала натам с надеждата, че ще го чуе. Когато наближила до реката, чула гласовете на тримата юнаци и спряла.

          В същото това време юнаците видели девойката и тъй като не били слепи, видели, че е много хубава. Всеки от тях поискал да й се хареса, но нали били свалили най-умните си калпаци, единственото, което им хрумнало, било да излязат от реката и всеки от тях побързал преди другите да извика, докато сочи другите двама:

          - Виж тези двамата, те са голи!

          - Здравейте юнаци - казала девойката. - Кои сте вие? От къде идвате, на къде отивате?

          - Виж тези двамата, те са голи! - надпреварвали се да викат юнаците докато сочели другите и не разбирали, че тя е сляпа.

          - Простете ме, но аз ви попитах кои сте вие, юнаци.

          - Виж тези двамата, те са голи! - продължавали своето си юнаците.

          Тогава девойката разбрала, че те не искат да я чуят, обърнала се и тръгнала обратно по пътя. Решила да дойде друг път, да слуша шумовете на реката и песента на птиците, с надеждата да чуе отново песента на оня самотен момък.

• - Грозница! - извикал силно и гневно първият юнак след нея.
• - Грозницаа!! - извикал по-силно и по-гневно вторият юнак след нея.
• - Грозницааа!!! - извикал най-силно и най-гневно третият юнак след нея.

      Девойката нямало как да знае дали е хубава или грозна, защото била сляпа, но разбрала, че искат да я обидят, а не разбирала защо. От слепите й очи се отронили няколко сълзи и паднали в прашния път, по който крачели босите й нозе.