Тихи, котешки стъпки и усещането за нечие присъствие, повдигнаха бавно, натежалите ми от съня мигли.
  - Сънлива, красива жена... виждам как се протяга мързеливичко в леглото... и протягам към нея ръка...
  В очите ми се прокрадва закъснял, есенен слънчев лъч и се заиграва по масления пейзаж отляво на стената, след това проблясва върху лака на непознат ми керамичен съд, с красива форма на амфора... и виждам трите черни орхидеи. Сърцето ми замира от възторг, но още спящото ми съзнание не може да асимилира случващото се. Мързеливо ми е и не искам да помръдна дори малкото си пръстче. Ароматът на кафе, примесен с любимия ми мъжки парфюм, навлизат все по- дълбоко и дърпат за босите пръстчета събуждането, което изведнъж потича в сетивата ми. Чувам онези нежни думи, едва когато чувствам промъкването под завивката на топлата ръка, с най-палавите пръсти. Потъркват плоскостта на корема ми и се колебаят, въртейки се в кръг, накъде да се насочат. За пореден път целувката му прекъсва недовършено моето измъркване:

- Обичам твоя начин да ме събудиш - и тогава си спомням трите орхидеи. От спомена ми чаршафите изпищяват, а леглото недоволно протестира под двойния товар, но това не ме спира да го повлека с мен в преобръщането и да се намеря под силното му, добре оформено, пулсиращо от възбуда, тяло...
  - Намерих ги най-после. Имам и напътствия за правилното им отглеждане. Заслужих си сутрешната награда, нали?
   Намерил ги е.
   Телата ни нямаха нужда от героични открития за да се вплетат във вселенския ритъм.
   Усещането на кожата ни за жажда за докосвания беше парещо и черните орхидеи станаха свидетели на цялата нежност, на която са способни двама възрастни, зрели човешки индивида, забравили за всичко извън тази спалня. Виртуалното запознанство, свързаното с това неудобство за досреднощни недоисказани мисли и нецелунати докосвания. Подвижните пясъци на съмненията, страховете и интригите от непрекъснатите, нездрави домогвания ту до него, ту до нея, бяха останали в историята.
   Есенният, слънчев лъч надникна дискретно и разказа видяното на вятъра, той занесе новината на мъдрата стара скала, която доволно скъта в пазвата си двете двойки следи от боси ходила, останали от летните спомени. Това лято си отиде, но флиртове все още се разхождат по крайбрежна и някъде се превръщат в любов, която променя пътя на две съдби.