Било време, когато на власт царувал съветът на портата към живота. Хората се обръщали към него, само когато било наистина наложително. Той държал ключа към трите свята, но хората не знаели тази подробност. Те вярвали, че обръщайки се към него, могат да си решат проблемите, но не подозирали защо и как. Този съвет се събирал на няколко години веднъж, за да направи дебат относно съдбините на подчинените си - хората, а и за себе си. На такъв съвет се появил и един човек. Но той се считал за самопожертвал се светец. Такова посещение се било случило вече, и на събралите се не им е било чудно. Дебатът започнал.
- Добър ден, уважаеми светци. Днес сме се събрали на този висок хълм, за да отсъдим как да се справим с трите измерения на човешкия род. Не би трябвало да има присъстващи от рода човешки, но този човек заслужава. И ако той, при престоя си тук, докаже, че наистина гласуваното му доверие от хората е заслужено, ние ще го пуснем да си ходи. Съгласни ли сте с мен?
- Да, да да... казали всички вкупом.
- Обявявам дебата за започнат.
- Кажи ми ти, свети Йерониме, как смяташ да споиш душата и тяло на човека?
- Уважаеми Петре, нашият господ го е измислил вече, но аз считам за по-достоверно да оставим човека сам да решава как да си спои тялото и душата. За тази цел предлагам, не да си пожелава какъв да бъде преди да умре или след това, а да поживее по начин, какъвто ние му отредим без съд и съдба, и в края на втората си година той да може да си преизбере начина си на живот.
- Ти си гениален, Йерониме. Много добър избор си направил за човека и то без да нарушаваш господните заповеди.
- Господ е най-силният измежду нас и не трябва да стоим срещу него, а само да му помагаме, ако можем.
- Да, да, да... казали всички вкупом.
- Петър се обърнал и към свети Дивоний. Кажи ни ти, свети Дивоний, как смяташ да се справиш с прищявките на душата и тялото? Как двете могат да достигнат до консенсус, без да страда едното или другото. Без едното да проклина другото.
- Свети Петре, моите уважения към теб. Днес май сме се събрали да дебатираме наистина много сложни въпроси, но все пак въпроси.
Това, което хората малко знаят за себе си, е че не живеят сами за себе си. Че човешкият разум е подчинен на датата си на раждане и тя винаги му служи като предавателна антена през целия му живот. Другото важно нещо е, че тялото му има самостоятелен живот, както и душата му. И за да могат двете да бъдат в консенсус, най-важният период на човека, който му отпуснат от негово величество Господ, е детството. То е много крехко и трудно поправимо. Ако човекът е борбен и има желанието да не се откъсва от своето начало, той ще бъде благословен от нас и ние ще му дадем малкото ключе към живота. Ако той докаже, че е оправдал доверието ни, той ще бъде благословен измежду всички човеци и ще осъзнае, че да намериш пътя да бъдеш себе си, без да имаш насилие от когото и да било, то тогава ще намериш правото си да живееш спокойно на тази земя.
- Браво, браво ... браво - извикали всички вкупом.
- Прав си, уважаеми Дивоний, но би ли ми казал как човек ще успее да не се отклонява от верния път и да не потъне в забвението на безкрайността?
- Лесно е, но и трудно е... Най-важното е да вярва в правотата на това, което е тръгнал да отстоява и да търси.
Давам пример: Една девойка искала да се люби, но без да създава творения божии. Тя започнала да изчаква своя любим във времето, в което е с него, за да може да прецени дали си заслужава да го направи. Взела необходимите билки и той се променил изцяло. Техните отношения сякаш били вече на друго ниво. И двамата били по-задоволени и по-щастливи. И дори се оказало, че след време и двете тела и души станали още по-силно преплетени един в друг. Съобразителността е качеството, което ние търсим.
- Добре, добре, св. Дивоний. Да речем, че си прав. Сега се обръщам към всички и искам всеки от вас да се изкаже по-много важния въпрос, кое ни отдалечава от детството и ни кара да желаем да навлезем във света на възрастните?
- Св. Петре, наистина си много умен. И въпросите ти са точно казани.
Ето аз, св. Петруний, какво смятам по въпроса.
Определеността на човека и неговата самоопределеност го карат да тръгне или не по пътя на възрастните. Важно е родителите веднъж как го определят и после той как иска да се самоопредели. Допирната точка, която търсим в задачата е, той дали ще успее да открие златната среда и да осъзнае и прецени силите си към какво да се насочи. Но любовта е силата, която може да му подскаже верния път и да не го отклонява от пътя на самоопознаването.
- Пиша ти петица, уважаеми Петруний. А какво смятате да се произнесете по-въпроса, свързан с объркаността на човека.
- Може ли аз да кажа няколко думи? - провикнала се единствената жена в съвета.
- Кажи, уважаема Вергилия. Давам ти думата.
- Св. Петре. Ако си представим пътните знаци по реалния път на човека, то можем да кажем, че човек се обърква, само когато не е дорасъл или не са му позволили да дорасне до там, че да има способността да се съобразява с тях. А знаците в живота са толкова много, че само господ си ги е записал някъде колко са.
- Отново се чуло да, да, да... но и една поправка.
- Права си, Вергилия, но все пак считам, че знаците на господ не могат да бъдат записани, защото те се сравняват единствено с вечността.
- Приемам забележката ви.
© Детелина Антонова Всички права запазени
"Кое ни отдалечава от детството и ни кара да желаем да навлезем във света на възрастните?"
Всъщност, съм си мислела, а и реалността ми е потвърждавала,че до 3-та или 4-та си година, децата пазят тайно знание за самите себе си,свръхсетивен досег за предишните превъплъщения и за Бога.Тогава те са най- свързани с душата си, докато опознават света и тялото си опипум, губят връзката с небесното...