По едно време в офиса се отби Муржо и обясни на санскрит, че кучката Пелагия от съседната пряка се е разгонила, поради което е получил покана да участва в тържественото шествие по случай събитието. Освободих го от задължения и вече се канех да затварям кантората, когато се появи онази красива дама с минижуп и татуировка на лявото бедро – един линеещ саламандър – с доста странна молба, поставяща на изпитание реномето ми на специалист по объркани ситуации. Налагаше се да се заема с разследване по повод осъществено зачатие, където образът на потенциалният татко се губи сред множество образи на подобни такива. С други думи, списъкът от заподозрени участници беше твърде дълъг, ако може да се говори за някакъв списък, при положение, че имената на повечето действащи лица тънеха в мрачината на забравата. В този смисъл списъкът с участниците в шествието на кучката Пелагия би могъл да се окаже много по-уточнен, отколкото на моята клиентка. На въпроса ми относно наличието на конкретни имена беше отговорено приблизително по следния начин:

-         Ами не беше Арнолд Шварценегер, не беше Бойко Борисов, не беше и мегазвездата Азис; всъщност, откровено да си призная, вече не си спомням кои бяха. Насочих се към вас, понеже сте известен специалист по нестандартни  проучвания – Великият инспектор Топузов.

-         Но не ви ли се струва, че вашият случай е по-скоро от компетенциите на  гинеколог? – споделих аз, крайно притеснен от неяснотата, с която се налага да започна това разследване.

-         Гинекологът би могъл да се произнесе едва след като се появи отрочето – отговори смутено дамата – но и тогава не би имало сигурност, тъй като не можем да се спрем на конкретни лица, за да ги подложим на експертиза.

-         Вашият случай е твърде комплициран. Доколкото схващам ще се наложи да търсим анонимния татко между няколко милиона евентуално потентни мъже в България. Впрочем, да считаме ли, че обектът би могъл да се подвизава само и единствено в този регион?

-         Точно това не е много ясно – отговори скромно девойката – но нека допуснем хипотетично, че лицето не е извън територията.

-         Е все пак по този начин регистрираме сериозен напредък – въздъхнах облекчено аз –  значи започваме разследването с презумпцията, че лицето, което и да е то, обитава в границите на страната.

-         Всъщност, бихме могли да направим селекция; от списъка с евентуално заподозрени  съвсем нормално отпадат  политиците; страдам от алергия и хронична погнуса в присъствието на политици.

-         Така, така – продължавайте! – потрих доволно ръце аз – Като се има предвид, че политиците в България са една сравнително не малка група и все повече се увеличават, значи кръгът от заподозрени започва да се стеснява. Не си ли спомняте последния път с кого прекарахте нощта?

-         О-о, как не – спомням си нещо. Групата беше не особено голяма и всички бяха пияни, само дето имената им не зная, но това едва ли е от значение.

-         Така, така, няма значение. Продължавайте!

-         Ами нека да зачеркнем и футболните отбори. Откакто преспах по-лани с Локото, когато станаха шампиони и наакването на стадион Лаута беше тотално, само като мина покрай футболист или футболен запалянко, получавам гърчове и разстройство – образно казано.

-         Значи, махам и футболистите; че то какво остана?

-         От заподозрените могат да отпаднат и поетите.

-         Защо? Какво имате против поетите? – наострих уши аз.

-         Преди време попаднах в спалнята на един такъв титан на словото от сайта Щъркел. Той ме помоли да се съблека и когато го направих, докато репетирах съвсем гола  из стаята новите си танци, нашият извади една тетрадка и започна да рецитира стихове, в които оплакваше разбитото си сърце. Едвам издържах да не го халосам с нещо тежко по главата.

-         Ми, то комай не останаха много заподозрени; барем половината от предполагаемите елитни любовници в държавата са поети.

-         По никой начин не и поет! По никой начин – не! Бих предпочела лесничей и дори счетоводител. Търговците също не ги обичам: един идиот, докато правеше любов с мен, се опитваше да ми пробута някакъв препарат против пърхот.

-          Не би трябвало това да ме интересува, но за какво, впрочем, ви е нужно да знаете кой е потенциалният осеменител; възнамерявате да му искате пари за аборт ли? Ако е така, длъжен съм да ви уведомя, че разследването и евентуално съдебните процедури ще ви излязат много по-скъпо отколкото обезщетението.

-         По-скоро бих искала да се омъжа. В края на краищата, една светска дама като мен, въпреки неоспоримия си чар, винаги би предпочела сигурността на съпружеския живот пред тъжната перспектива на едно безсрочно моминство.

-         Е да, това е сериозен аргумент; значи елиминираме по-голямата част от евентуално заподозрените и какво имаме в наличност? Шофьори, доктори, бизнесмени, шлосероматричари, електроинженери, кондуктори...

-         Вероятно ще трябва да освободим и докторите от подозрение. Откакто се появи СПИН-ът, свинските и кокоши грипове, те станаха прекалено предпазливи и предпочитат виртуалния секс пред нормалния, както и зачеването в епруветка. Но, според мен, моят случай е по-различен.

-         Безспорно по-различен.

-         Що се отнася до останалите, не си спомням да съм имала контакти с представители на простолюдието. Определено ме дразни чесновият полъх.

-         Може би ще трябва да се върнем отново към интелигенцията. Какво ще кажете за някои професори по социология, собственици на чейндж-бюра,  музикални педагози, режисьори на сапунени сериали, програмисти на скечове, инвеститори в чалгакултурата?

-         Твърде се съмнявам. По-голямата част от тези типажи направо са обърнали резбата, а останалите са се алкохолизирали до такава степен, че не могат да различат жената от кравата.

-         Така, така. Елиминираме и тези прослойки. Остават циркови артисти, военни пенсионери, продавачи на сладолед, космонавти...

-         По принцип нямам нищо против космонавтите, но, доколкото ми е известно, нашите един или двама космонавти са вече на преклонна възраст и се интересуват единствено от билки, стимулиращи отделителната система.

-         Може би ви трябва адвокат?

-         Едва ли е бил адвокат. Не съм забелязала да ми липсват пари при контакти с мъже.

-         Май пропуснахме тружениците на Христос и Мохамед...

-         Имала съм взаимоотношения и с едните, и с другите. Но те откровено предпочитат нестандартните похвати, което трудно се вписва в представите ми, касаещи евентуално зачатие.

-         Вие максимално ме затруднихте – почесах се по главата аз – излиза, че никой от тези категории не се вмества в изискванията на разследването. Но нека продължим. Остават още: безработни сценаристи, фокусници от цирк България, последователи на Зигмунд Фройд, интернетблогъри и производители на спам, художници от школата на Шишкин, пенсионирани ченгета...

-         Момент, момент, тъкмо за това си мислех и аз!..

-         Какво по-конкретно си мислехте?

-         Сетих се нещо за пенсионираните ченгета.

-         Но това са най-безнадеждната част от обществото – корумпирани отрепки и аутсайдери, изнудвачи на проститутки и наркотрафиканти. Да не би да имате предвид някой от кадрите на ГЕРБ?

-         Не съвсем. Вече казах, че с политици не се занимавам. Предпочитам обикновените ченгета.

-         Но тогава, – извиках аз съвсем обезсърчен – май заподозреният останах единствено аз...

-         Точно така  – имам предвид вас самия!

-         Какво, какво?..

Р